френското превъзходство в Европа продължило повече от 200 години. То започнало с личното управление на младия Луи XIV през 1661 г. и продължило до падането на Наполеон през 1815 г. Действително въпреки поражението й през Наполеоновите войни Франция определено не била изместена като единствената най-силна държава на Континентална Европа до подчинението й пред Германия на Бисмарк през 1871 г. През по-голямата част от това време Париж бил безспорната столица на европейската политика, култура и мода. [cravate]
Продължителното превъзходство на франция може да се обясни отчасти с естествените предимства на голямата й територия и население и със систематичното подхранване на нейните икономически и военни ресурси. То отчасти трябва да се обясни с безредиците в главните й съперници: със западането на Испания, с разрухата в Германия, с разделението на Италия, със заетостта на Австрия с отоманците. Определено било подпомогнато от необикновеното дълголетие на управляващите Бурбонски крале - Луи XIV (упр. 1643-1715), Луи XV (упр. 1715-74) и Луи XVI (упр. 1774-92), -което осигурило фокуса за единство и стабилност. Накрая то било подкопано от нарастващото напрежение във френското общество и с появата на нови сили - особено Великобритания, кралство Прусия и Руската империя, никоя от които дори не съществувала при възкачването на Луи XIV на трона.
Като всички големи политически организми Франция от Ансиенския режим преминала през три различни фази на растеж, зрелост и упадък. Първата динамична фаза съвпаднала с централните десетилетия на Луи XIV в неговия великолепен разцвет, от 1661 г. до края на XVII век. Втората фаза видяла Франция, обградена от коалиции, организирани срещу нея. Тя се простирала от последните години на разочарование
628
LUMEN
CRAVATE
Френската дума cravate, “вратовръзка”, била възприета в почти всички европейски езици. На немски тя е krawatte, на испански - corbata, на гръцки - gravata, на румънски - cravata, на литературен полски - krawatka. На английски е придобила специално значение на “ленена или копринена носна кърпичка, преметната веднъж или два пъти около врата над яката на ризата”1. В литературния френски Littré тя е получила две алтернативни значения: 1. Cheval de Croatie. 2. Pièce d’étoffé légère qie les hommes et quelquefois les dames mettent autour du cou”1. Всички източници са съгласни, че тя произлиза от старата форма на прилагателното “Croat”*, или както хърватите биха казали, hrvati.
Въпросът как точно едно източноевропейско прилагателно се е прикрепило постоянно към един от най-обичайните предмети в европейското облекло е въпрос на предположение. Една теория поддържа тезата, че Наполеон се възхищавал от шаловете, които носели пленените Хабсбургски войници3. Това определено е погрешно предположение, защото Littré цитира Волтер да използва думата дълго преди Наполеон да е бил роден: “Vous figurez-vous ce diable habillé d’écarlate?… Un serpent lui sert de cravate” (Виждате ли този дявол, облечен в алено?… Той носи змия вместо шалче на врата.)4
Луи XIV може би е по-близо до целта. Хърватските наемници на френска служба във Версай са най-вероятният източник на модата, която се разпространила по цял свят. Във всеки случай хората, които отричат влиянието на европейските “малки нации”, не трябва да забравят, че хърватите са хванали всички останали от нас за гърлото.
В Хърватия, както става често, мъжете решили да украсят своите шии или с родната masna, или с внесената вторично kravata5.
* Хърватски - Б. пр.
на Луи XIV до смъртта на Луи XV. финапната фаза съвпаднала с управлението на Луи XVI. Тя видяла как кралят и неговите министри губят контрол върху натрупващите се проблеми, които през 1789 г. довели до избухването на най-голямата революция, която Европа била виждала някога. За самите французи това било епохата на la gloire. “S’agrandir, писал Луи XIV до маркиз де Вилар на 8 януари 1688 г., est la plus digne et la plus agréable occupation des souverains.”20 (Самовъзвеличаването е най-ценното и най-подходящото занимание за монарсите.)
Луи XIV, повече от всеки друг европейски монарх, се възприема като върховен символ на своята епоха. Управлявал най-силната европейска нация в продължение на седемдесет и две години, този Roi Soleil, този крал-слънце, бил обект на култ, който повлиял силно както на неговите придворни, така и на историците от по-късни времена. Властвал над Франция от великолепния си дворец във Версай, както Филип Испански някога властвал над света от Ескориал, той бил надарен с почти свръхчовеш-ки сили. Предполагало се, че е въплъщението на най-чистата монархия, на най-съвър-шената форма на абсолютизма; архитектът и вдъхновението на образцова и унифицирана система на управление; живият дух на икономическата и колониапна инициатива, диктаторът с артистичен и интелектуален вкус, “най-християнският крал”, на католическата нация, която не търпяла никакви религиозни отклонения, доайенът на