Главното предимство на краля било в отсъствието на друга голяма институция, около която биха могли да се обединят алтернативни центрове на властта. Сигурен с послушната си опозиция, той успял да създаде малък, но много силен комплекс от централни организации, управлявани от самия него, заедно с нова мрежа в провинциите, която можела да надделее над местните възражения. На върха кралят свикал Conseil en Haut (Върховен съвет), където обсъждал висшата политика по два-три пъти седмично с малка котерия от съветници. Още съвсем рано Луи се похвалил, че сам си е главен министър. В десетилетието на формирането след 1661 г. той работил в близка връзка с фаворизираната триада на Ле Телие, Лионе и Колбер. формулирането на съветите и изпълнението на политиката било доверено на Секретариата - първоначално Étranger, Guerre, Marine и Maison du Roi - и на серия от вторични комитети : Conseil Royal - за финансите, Conseil Privé - за съдебните декрети, Conseil de Conscience - за религията, Conseil de Justice - за систематизиране на закона.
За налагане на своите решения в началото на управлението си кралят разчитал на специални комисии, които били изпращани да регулират специфични проблеми. Но все повече той разчитал на своите Intendants, които скоро се превърнали от обикновени следствени инспектори в постоянни вицекрапе, като всеки наблюдавал финансовите и съдебните дела в своята généralités, или област на компетентност. В краен случай той разчитал на военните реформи, които отменили стария благороднически набор и създали огромна редовна армия, изцяло подчинена на краля. Тази армия била инструмент както за вътрешна, така и за външна политика.
Реалностите във френското общество имали малка връзка със структурите, заложени в трите традиционни съсловия. На теория съсловията трябвало да бъдат автономни, саморегулиращи се общности. На практика те били силно раздробени, ли-
ПРОСВЕЩЕНИЕ И АБСОЛЮТИЗЪМ
631
шени от всякаква сериозна автономия и всички все повече били подчинявани на кралския контрол. Духовенството (Първото съсловие) било само в опита си да запази своята собствена организация - петгодишните събрания. Но то било лишено от всякаква обща инициатива заради кралския патронаж над повече от 600 водещи абатски и епископски назначения и заради очевидния разкол на интересите и възгледите между висшето и низшето духовенство.
Аристокрацията (Второто съсловие) била укротена от Ришельо и опозорена от провала на фрондата. Тя също така била разделена. Грандовете се превърнали в кралски пенсионери, перчейки се повече с титли, отколкото с влияние. Повечето стари аристократични семейства зависели все повече от кралската служба, или в noblesse de robe, чрез юридически или административни постове, или в noblesse d’épée, чрез военните поръчки. Тяхното влияние било силно размито от притока на маса от парвенюта и протежета - bourgeois gentilhommes, на които толкова се присмивал Моли-ер. Размирниците, като дребните благородници и лордовете разбойници от отдалечените райони като Оверн, били принудени жестоко да си подвият опашките чрез комисиите по бесенето.
Колкото до Третото съсловие, което включвало всеки, който не влизал в другите две, то нямало никаква възможност да развие усещане за обща цел. Най-голямата им надежда за социален напредък била да си купят кралска служба или патент за благородническа титла. Най-малка била загрижеността за селяните - абсолютното мнозинство от населението, - които останали тройно облагани с данъци крепостни, потиснати от своя господар, от своя свещеник и от кралските чиновници. Те живеели на ръба на глада. Академик Ла Брюер ги наричал “animaux farouches”*. Те постоянно описвали собственото си състояние с термини като “la Peur”, първобитния страх от заличаване. Честите им, отчаяни и неефикасни бунтове били част от селския пейзаж.