Икономическата политика съставлявала важна част от Големия експеримент. При Жан-Батист Колбер (1619-83) били съставени първоначалните “homme de marble” и bourgeois gentilhomme par excellence, систематичен план, който трябвало да сложи финансите, данъците и търговията в страната върху здрава основа. Този Colbertisme представлява специална dirigiste форма на меркантилизма и често се приема за провал, особено в по-късния период. Но той бил двигателят, който направил възможни всички други проекти на Луи XIV; и може да бъде оценен само на фона на колосалните искания, отправяни от наистина ненаситния финансов апетит на краля.
Във финансовия сектор Колбер създал Contrôle Général (1665), чрез който били надзиравани всички останали подчинени институции - Trésor de l’Épargne (Хазната), Conseil Royal, État de Prévoyance и État au Vrai (предварителните годишни оценки и търговският баланс) и Grand Livre (счетоводната книга за държавните сметки). От 1666 г. Монетният двор започнал да сече красивия louis d’or и сребърното écu, които поддържали валутата стабилна почти 30 години.
Във фискалния сектор била създадена Caisse des Emprunts (1674), за да събира пари от държавните заеми. Ferme Générale (1680) била създадена, за да координира събирането на всички данъци освен прочутия Taille, или поземления данък (който бил оставен на Intendants). След смъртта на Колбер бюджетният дефицит нараснал и били
* Злобни диваци - б. пр.
Ü
632
LUMEN
изпробвани различни средства, включително capitation, или данък на глава през 1695 r., billets de monnaie, или книжните пари от 1701 г., и dixième, или държавният десятък от 1710 г.
В търговския сектор Колбер въвел режим, който се опитал да заключи цялата частна дейност в държавното регулиране и да даде приоритет на държавната инициатива, особено на манифактурите и на външната търговия. Code de la Draperie (1669) или “Текстилният кодекс”, бил пример за неговата мания за детайлно регулиране. Голямата текстилна фабрика “Варнобай” в Абевил или държавната фабрика “Гобелин”, пренесена в Париж от Брюксел, били паметници на неговото увлечение по производството. Различните държавни търговски компании - des Indes Orientales (1664), des Indes Occidentales (1664) du Nord (1669), du Levant (1670) - били паметници на неговото убеждение, че общото богатство на страната може да бъде повишено само от онова, което се внася от чужбина. Ентусиазмът на Колбер по отношение на военния флот и строежът на военноморски пристанища и на държавни арсенали произлизал от общата меркантилистка догма, че външната търговия включва международна борба за ограничени ресурси. Успешната конкуренция изисквала военна сила. Знаменателно е, че на главната индустрия на Франция - земеделието - се обръщало малко внимание, освен като обект на регулирани цени и източник на евтина храна.
Мобилизацията на френските военни ресурси изисквала трайни усилия в продължение на няколко десетилетия. Самият Колбер поставял силно ударение върху създаването на военноморски флот, който би могъл да удържи срещу холандците и англичаните. Освен традиционните chiourmes, или банди от затворници, които обслужвали галерите, базирани в Тулон, той създал регистър на всички моряци и кораби на формации от 30 до 107, от които четиримачтовите Royal-Louis, въоръжени със 118 оръдия, били най-голямата му гордост и радост. Създал военноморската база в Рошфор, укрепил северните пристанища Брест, Хавър, Кале и Дюнкерк и открил военноморски корабостроителници и военноморски академии.
Поради очевидни причини обаче франция гледала повече към сухопътните си граници, отколкото към морето. Под ръководството на Bureau de guerre на главния съперник на Колбер, безмилостния военен министър Франсоа Мишел ле Телие, маркиз Де Лувоа (1641-91), главните усилия били насочени към армията. Бюрократите на Лу-воа поели контрола върху всяка подробност. Били създадени новите формации на гре-надирите (1667), мускетарите (1667) и артилеристите (1684). Традиционното превъзходство на кавалерията било предадено на пехотата. Подложени на сурови учения, въоръжени с пушки кремъклийки и байонети и облечени в красиви униформи, новите формации предвещавали практиките от XVIII век. Артилерията и инженерният корпус, някога поверени по договор на цивилни, били интегрирани под общото командване. Професионалните офицери, обучени във военни академии и повишавани за заслуги, били предвождани от славни командири - първо от стария Тюрен, после от младия Конде и елегантния маршал Дю Вилар. Във всички големи градове били построени масивни казарми и арсенали. По инициатива на прочутия сценичен майстор, ingénieur du roi и commissaire-général des fortifications, маршал Себастиен Ле Престре де Вобан (1633-1707), била построена верига от 160 великолепни крепости по северната и източната граница. Подобията на Саарлуи, Ландау, Нойбрайзах и Страсбург стрували на Франция дори повече от Версай. Крайният резултат бил военна машина, която мо-