На Британските острови главното събитие от периода, основаването на Обединеното кралство (1707), дошло като кулминация на сложните религиозни, династични, конс-титуционални и международни конфликти. Реставрацията на Стюартите след Гражданската война въвела страната в неспокойна сдържаност, а властването на Чарлз II (поч. 1685) надживяло две холандски войни, мошеническия Папски заговор от 1679 г. и два бунта на шотландските съглашенци. Като своя баща кралят с нежелание се подчинил да управлява чрез парламентите и правел всичко възможно, за да ги заобиколи. Религиозната му политика водела среден курс между крайната протестантска и католическата фракция. Завръщането към англиканското превъзходство поставило ограничения на толерантността. В Англия то се характеризирало с Кодекса от Кларъндън и Актовете на изпитанието, а в Ирландия и Шотландия - с повторното налагане на епископията. Във външната политика имало големи разногласия за това, дали англичаните трябвало да се сражават с холандците за търговско надмощие, или да ги подкрепят на религиозна и стратегическа основа. [LLOYD’S]
Всички тези проблеми излезли на преден план след 1685 г., когато Чарлз бил наследен от своя брат Джеймз II (упр. 1685-8 (1701) - войнствен католик, абсолютист и привърженик на Луи XIV. Неговото възкачване на трона било маркирано от два по-неуспешни бунта - на херцог Аргил в Шотландия и на херцог Монмът в Англия. Когато кралят се опитал да разшири законите за толерантността и да включи в тях и католиците, господстващата протестантска и парламентарна партия в Англия - известна след това като виги - принудила своите роялистки опоненти - известни след това като тори - да си разкрият картите. Призракът на гражданския и религиозния конфликт махал за сбогом, обаче опортюнисти от всички цветове, като англо-ирландския викарий от Брей, били готови да пазят своите позиции на всяка цена:
642
LUMEN
Когато царственият Джеймз зае трона И Папщината дойде на мода,
Наказателните закони аз освирках И подписах Декларацията.
Открих, че Църквата на Рим пасва напълно на моята конституция;
И аз бях йезуит Но за Революцията.
И това е Законът, който поддържам,
До смъртния си ден, Сир!
Че който и Крал да царува,
Аз ще бъда викарий на Брей, Сир!23
Джеймз вложил вярата си, опитвайки се да мобилизира френската подкрепа, и успял да избяга в чужбина при втория си опит.
Протестантската победа била осигурена от непоколебимите действия на херцога-щатхалтер Вилхелм Орански, съпруг на дъщерята на Джеймз Мери, който бил решен да предпази Англия от попадането й в мрежата на Луи. Акостирайки в Торбей на 5 ноември 1688 г. с мощна наемническа армия, той прочистил Лондон от английските войски, без да срещне съпротива, и се настанил на неатакуема, изключително силна позиция. Чак тогава свикал парламента, който трябвало да прокара “славната” и “безкръвна” революция и да му предложи английския трон съвместно с неговата съпруга24. Това било решение, което устройвало всички главни участници. Генералните щати на Обединените провинции, които платили за операцията, били доволни да видят своя щатхалтер в посилна позиция не само в Нидерландия, но и в чужбина. Уилям бил доволен да увеличи много своите ресурси за борба с Франция. Английските виги били доволни да имат чуждестранен крап, когото можели да контролират по-лесно от Стюартите.
В Англия “Революцията” била потвърдена от Декларацията и Закона за правата и от друг Закон за толерантността (който признавал протестантските сектанти, но не и католиците). Тя била близко свързана с новите конституционни уговорки, които преместили баланса от Короната към парламента. В Ирландия тя била постигната с кърваво завоевание и с триумфа на “крап Били” и неговите “оранжисти” в битката при Бойн на 1 (11) юли 1690 г.* Тя увековечила протестантското превъзходство в една предимно католическа страна. В Шотландия била запечатана с коварното Клане при Гленкоу (1692) - където избиването на католическия клан Макдоналд от подкрепяните от англичаните Кембъл отбелязало началото на една война на живот и смърт между хората от низините и планинците. В международен аспект била придружена от ангажимента на Англия и Шотландия в Лигата от Аугсбург и във всички следващи коалиции срещу Луи XIV.
* 1 юли 1690 г. (стар стил) = 11 юли 1690 г. (нов стил). Вследствие на объркването заради променения календар или може би заради втората победа на протестантите от юли 1690 г. при Ауг-хрим, Бойн започнал да се празнува традиционно в Северна Ирландия като национален празник на 12 юли. - Б. а.