ПРОСВЕЩЕНИЕ И АБСОЛЮТИЗЪМ
643
LLOYD’S
На 18 февруари 1688 г. London Gazette споменал едно кафене, държано от Едуард Лойд на Тауър стрийт. Скоро след това Лойд започнал да издава седмичен бюлетин, предшественик на Lloyd’ List, осигуряващ новини за търговията и корабоплаването. С това той осигурил както място за срещи, така и информационни услуги за всички, които се интересували от застрахователния бизнес. “Лойдс” щяла да израсне в най-голямата застрахователна асоциация в света. Прехвърлена към Кралската борса, тя издала първата си стандартизирана полица през 1774 г. Била реорганизирана през 1811 г. [tabard |, а нейните привилегии били потвърдени със закона от 1888 г. Тя осигурява точката за контакт между синдикатите на “имената”, които се подписват за капитала, и фирмите на “осигурителите”, които споделят покриването на всяка издадена полица.
Застрахователният бизнес продава сигурност. Неговите корени могат да се проследят до търговските градове на средновековна Италия, където принципът за “взаимност”, или споделяне на риска, се разбирал ясно. Той бил едно от предварителните условия за разрастването на търговията. Неговото ускоряване през XVIII век отразява широкото разрастване на осигуряването в много други сфери.
Първоначално културата на застраховането била запазена за малкия търговски елит. [MERCANTE] Но тя разширила устойчиво своите граници - първо, в нови области на риска като пожар, живот, произшествие и здраве; второ - в нови социални сфери; и трето - в нови, по-малко комерсиализирани региони на Европа. До средата на XIX век правителствата започнали да обмислят ползата от универсални застрахователни проекти; и през 1888 г. германското правителство въвело здравна и пенсионна схема за всички държавни служители. До края на XIX век концепцията за “социална осигуровка”, достъпна за всеки по право, била широко възприет идеал.
Застраховането имало важни последици в сферата на социалната психология. Ако хроничната несигурност насърчила традиционните вярвания в религията и [MAGIC], напредъкът на материалната сигурност бил свързан със своя ефект върху популярните реакции срещу големите и неизмерими стойности на късмета и смъртта. През 1693 г. Кралското общество дало поръчка на Едмънд Хейли да подготви статистически доклад за “Степента на смъртност на човечеството”. То било разтревожено от скорошното финансово бедствие, получено в резултат на застраховките, продадени без справка за възрастта. Хейли открил, че единствената подходяща информация идва от Бреслау (сега Вроцлав) в Австрийска Силезия, където регистрирането на смъртните случаи включвало и възрастта на починалите. Чрез анализ на 6193 раждания и 5869 смъртни случая в Бреслау в периода 1687-91 г. той успял да състави таблица, показваща възрастовите групи на населението, пресметнатия общ брой на населението във всяка група и ежегодния брой на смъртните случаи във всяка възрастова група. С това Хейли демонстрирал принципа за жизнените очаквания и различните вероятности за смърт. “Таблицата от Бреслау” на Хейли била пионер във всички статистически изчисления. Тя лишила Провидението от неговия монопол върху човешката смъртност.
644
LUMEN
Поради това Славната революция от 1688-9 г. не била особено славна, нито особено революционна. Тя започнала, за да спаси политическия и религиозен естаб-лишмънт от радикалните предложения на Джеймз; и се осъществила чрез единственото успешно нахлуване в Англия след 1066 г. Но тя щяла да се развие като мощен мит за следващите поколения. Революцията положила корените на конституционната доктрина, която щяла да стане известна като “Английската идеология” и която постулира абсолютния суверенитет на парламента. Доктрината поддържа тезата, че “абсолютната деспотична власт”, както я формулирал юристът Блекстоун, била прехвърлена от монарха към избрания парламент. Поне на теория тя дава на парламента властта да управлява с целия арогантен авторитаризъм, на който преди се наслаждавали английските крале. В това се различава фундаментално от доктрината за суверенитет на народа, която щели да приемат повечето европейски страни по примера или на САЩ, или на революционна франция и която оперира чрез формално конституционно управление на всички клонове от държавата. Тя неизбежно се превърнала във флагмански кораб не само за протестантите, но и за английското превъзходство в рамките на Великобритания, тъй като английските парламентаристи винаги можели да си осигурят мнозинство над неанглийските членове. Било й съдено да оцелее след всички промени през следващите векове; 300 години по-късно тя все още представлявала една от основните пречки за влизането на Британия в обединената Европейска общност*5.