На Британските острови Ирландия била отделена страна. Макар че съдбата й не може да се сравнява с ограбването на шотландските планинци, нейното наследство от конфликта било дълбоко и болезнено. И протестантите, и католиците изстрадали отвратителното преследване по време на религиозните войни. След 1691 г. протестантското превъзходство било подкрепено с драконовски наказателни закони, които отказвали правото на католиците на държавни постове, на имоти, на образование и на смесени бракове. Ирландия била изключена от Обединението от 1707 г. Тя запазила своя парламент, но все още била подчинена на стария Закон Пойнинг, който давал автоматичен контрол над законодателството на кралските министри в Лондон. За разлика от Шотландия, на Ирландия не било позволено да спечели от свободната търговия с Англия. За разлика от Уелс, тя все още не преживявала никакво
646
LUMEN
MASON
На Деня на Йоан Кръстител през 1717 г. представители от четирите съществуващи в Лондон ложи на свободните зидари се срещнали в бирарията “Гъска и скара”, за да образуват “Великата ложа-майка на света” и да изберат първия си Велик магистър. Макар че протоколите не оцелели, историците на франкмасонството не оспорват факта, че събранието се е състояло или че лондонската Велика ложа от тогава нататък се превърнала в главна квартира на едно международно движение1.
Ранната история на франкмасонството е тъмна. Историята за папската була от XIII век, създала общество на църковни строители, е чиста измислица. Връзките със средновековните commecines, или Steinmetzen, а още повече за нелегалната асоциация на бившите тамплиери са напълно недоказани. Един доклад от 1723 г. съдържа безсмисления стих:
Ако историята не е древна Измислица Франкмасоните са дошли от Вавилонската кула.
Най-ранните надеждни справки посочват Шотландия от XVII век и контактите с Англия, осъществени по време на Гражданската война. Елиас Ешмоул (1617-92), антикварят, астрологът и основателят на Оксфордския музей, записал бележка за собственото си посвещаване в своя дневник:
1646 окт. 16, 4h 30’ следобед. Бях приет за франкмасон в Уорингтън в Ланкашиър с полк. Хенри Мейнуоринг от Чешиър. Имената на онези, които бяха тогава в Ложата: мистър Рич. Пенкет, Уордън, мистър Джеймз Колиър, мистър Рич. Санки, Хенри Литър, Джон Елъм, Ричард Епъм и Хю Брю2.
Атмосферата на тайнственост, обграждаща франкмасонството, е създадена нарочно. Тя е привлекателна за симпатизантите и противна за опонентите. Непосветените са оставени да гадаят за техните ритуали, за тяхната йерархия, за техния псевдоориенталски жаргон, за техните знаци и символи и за техните цели. Компасът и квадратът, престилката и ръкавиците и кръгът на пода очевидно са предназначени да насърчат вярата в произхода на движението от средновековните гилдии. Но именно предполагаемата клетва за тайна предизвиквала най-големите противоречия. Според едно описание заслепеният с кърпа кандидат за посвещаване бил питан:
“В Кого влагаш твоята вяра? - и отговарял: - В Бог.” “Къде пътуваш? - и отговарял: - От Запад на Изток, към Светлината.” Тогава от него се изисквало да се закълне в Библията, че няма да разкрива тайните на обществото “под заплаха от наказание гърлото ми да бъде прерязано, езикът ми да бъде изтръгнат и тялото ми да бъде изгорено в грубите пясъци на морето…”3
Франкмасонството винаги е действало предимно като общество за взаимни облаги, макар че облагите не са дефинирани никъде. Неговите врагове често поддържат тезата, че то е антифеминистко, тъй като не допуска жени, антисоциално, както и антихристиянско, тъй като за неговите членове се предполага, че си помагат с политически, търговски и со-
ПРОСВЕЩЕНИЕ И АБСОЛЮТИЗЪМ
647
циални връзки във вреда на други. Франкмасоните винаги са наблягали върху своето противопоставяне срещу атеизма, върху своята религиозна толерантност, върху своя неутралитет в политиката и върху своя ангажимент с благотворителни дейности.
Франкмасонството се разпространило драматично през XVIII век. То набирало членовете си сред най-висшите рангове на британската аристокрация и се превърнало в трайна опора на монархията. Ложата в Париж била основана през 1725 г. от прогонени от родината си шотландци; след това тя разпространила влиянието си във всички страни на континента. Била установена в Прага (1726), Варшава (1755), дори и в Санкт Петербург. До Наполеоновите войни мрежата била достатъчно широка, за да се разпространяват истории за офицери от противниковите страни при Бородино или Ватерло, които си показвали тайния знак за разпознаване и спирали огъня.