Разпределението на тартаните завършило един забележителен процес на културно съзидание, който се развивал повече от два века. В първия етап, след основаването на през-витарианската колония в Ълстър, очевидният ирландски произход на планинската цивилизация бил пренебрегван, после - отхвърлен. Била съставена една нова, изключително шот-
* Тартан - шарката на различните карета върху шотландските мъжки поли, които отразяват принадлежността към определен клан - Б. пр._________________________________________________
ПРОСВЕЩЕНИЕ И АБСОЛЮТИЗЪМ
649
ландска история и литература, не без помощта на блестящата фалшива поезия на Джеймз-Макферсоновия “Осиан”. Предполагаемо “древните и оригинални” планински обичаи, като полата, се оказали атрактивни, тъй като задоволявали изискванията за едно недвусмислено национално родословие. В последния етап, който започнал с Акта за амнистията (1786), маси планински бежанци се струпали в низините и новите традиции били възприети от всички шотландци като белег за това, че те не са англичани. Тази силно романтична игра била подстрекавана от кралица Виктория, която през 1848 г. се сдобила с имение в Балморал и измислила балморалския тартан за своя собствен съвсем нешотландски съпруг и за своето семейство.
Макдонълс от Гленгъри не видели края на тази революция2. Първоначално племе или подклан от клана Макдоналд от Скай, някога “Господари на Островите”, тяхното келтско име означава “синове на Домнъл”, “световния водач”. През интервалите на тяхната вражда с Макензи те винаги били забележителни защитници на католическата и якобитска-та кауза. Един Макдонъл носил знамето на Джеймз II при Килекранки през 1689 г. и се сражавал отново при Шерифмюър през 1715 г. Неговият наследник се сражавал в Четиридесет и петте начело на 600 души от своя клан и бил затворен в лондонския Тауър. Но шестнадесетте водачи продали наследствените си земи и емигрирали в Нова Зеландия. Техният червен, черен, тъмнозелен и бял тартан има всички знаци на простото и древно каре. Не е известно дали то е украсявало оригиналната шотландска пола през 1727 г.
В края на XIX век “измислената традиция” била произвеждана масово из цяла Европа2. Когато германските социалисти измислили Първи май (1890), когато гърците възстановили Олимпийските игри (1896), когато руснаците отбелязвали основаването на Романовата династия (1913) или шотландците учредявали “Нощта на Бърнс” - отговор на хората от низините срещу полите, гайдите и създърмата от агнешки дреболии, - всички те се опитвали да дарят своите сънародници с общо чувство за идентичност.
от злополучния бунт на Уулф Тоун и неговите Обединени ирландци (1798) и от насилственото присъединяване на Ирландия към Обединеното кралство чрез втория Акт за обединението (1801).
Хановерска Британия изтраяла 123 години. Властването на четиримата Джордж -1 (1714-27), II (1727-60), III (1760-1820) и IV (1820-30) - станало свидетел на истинска конституционна монархия, властваща над придобиването и загубата на една империя, над първата в света Индустриална революция и над възхода на безпрецедентна морска сила, която дала на Британия уникален имунитет от делата на континента. Действително, разликите между Британия и нейните континентални съседи, които се издигнали през този период били такива, че много островни историци били подведени да схващат британската и европейската история като отделни предмети.
В ретроспекция най-важното събитие от късните Хановерски времена може да се открие в загубата на тринадесет британски колонии по време на тъй наречената Американска революция от 1776-83 г. Разбира се, никой през 1776 г. не можел да предвиди пълния потенциал на САЩ. Тринадесетте колонии все още изглеждали много нестабилни и рисковани предприятия, заобиколени от неконтролируемите сили на природата в един до голяма степен неизследван континент. Дори и така перспективите