ПРОСВЕЩЕНИЕ И АБСОЛЮТИЗЪМ
653
QUAKE
На 1 ноември 1755 г. португалската столица Лисабон била разрушена от земетресение. Приливната вълна разрушила кейовете и корабите в Тагус. Две трети от сградите в града били сринати със земята или изгорели. Между 30 ООО и 40 ООО граждани изгубили живота си. Трусовете били усетени от Шотландия до Константинопол.
Лисабонското земетресение не било нито първата, нито последната от бедите в Европа. Подобно опустошение се разразило през 1421 г., когато срутването на полдера в Маас потопило стотици ниско разположени села в Холандия, през декември 1631 г., когато изригването на вулкана Везувий убило около 18 000 души в Италия, или през 1669 г., когато лавата от вулкана Етна погребала пристанището Катания в Сицилия. Земетресението от 1356 г. разрушило Базел, докато онова от 28 декември 1908 г. изравнило със земята Месина и Реджо ди Калабрия със загуби от 77 000 души. Лондонският Голям пожар (1666) имал много съответствия. Посещенията на чумата и холерата не престанали до края на XIX век. ISANITAS]
Но земетресението от 1755 г. причинило нещо повече от физически щети. То разклатило най-любимите надежди на Просвещението. То разтърсило вярата на philosophes в един подреден, предсказуем свят и в един добър, рационален Бог. То разрушило и справедливото, и несправедливото. Както самият Волтер бил принуден да признае: “В крайна сметка светът наистина съдържа зло.”1
при Густав III (упр. 1771-92) довело Швеция по-близо до главното течение на съвременната политика и култура. Този патриотично настроен и образован млад крал, който някога щурмувал парижките салони, щял да бъде убит през 1792 г., докато се опитвал да организира съюз на принцовете срещу френската революция. [ELDLUFT]
Докато Западна Европа била заета с превъзходството на франция, страните от Централна и Източна Европа имали свои собствени сериозни проблеми. През живота на Луи XIV Централна Европа претърпяла две неочаквани събития, които засегнали сериозно историята на германските държави. Едното било голямото вълнение на отоманците, които през 1683 г. се върнали към обсадата на Виена. Другото било предизвикано от следващия драматичен етап от възхода на Прусия, чиито амбиции сега можели да разбият целия регион. Източна Европа станала свидетел на решителен етап в появата на Руската империя, оттогава военна и политическа сила от първа категория. Хваната в капан насред тези бързи промени, старата Република Полша-Литва първо се сплотила да спасява Виена, после бавно потънала под ударите на алчните си съседи. Преди изтичането на XVIII век традиционната силова структура на Централна и Източна Европа била преобразена до неузнаваемост.
Отоманското настъпление от края на XVII век било свързано с продължителната политическа криза, която за тридесет години оставила великото везирство в ръцете на Кьопрюлюс, семейство с албански произход. Тя започнала през 50-те години на XVII век насред взаимните обвинения за Крит и венецианската блокада на Дарданелите и била подхранвана след 1660 г. от оспорваното наследяване на трона в Тран-
654
LUMEN
силвания, което довело до директно противопоставяне на Портата срещу Хабсбургите. Кьопрюлюс видели във войната средство за отклоняване на интригите и недоволството в армията, особено в корпуса на еничарите, срещу които предприели драстични дисциплинарни мерки. През 1672 г. те атакували полската провинция Подолия, превземайки крепостта Камиенец на Днестър, докато били спрени при Хочим отхет-мана на Короната Ян Собиески. През 1681-2 r., в Унгария, те взели страната на бунтовниците, водени от граф Тьоколи, и след като обявили Унгария за отомански васал, напреднали по Дунав към Виена.
Обсадата на Виена продължила два месеца, от юли до септември 1683 г. Тя видяла как лошо снабдената с провизии австрийска столица била обсадена от силна армия от 200 000 души, екипирани с голям обсаден обоз от тежка артилерия. В един критичен момент, когато германските принцове концентрирали вниманието си върху посегателствата на Луи XIV на Рейн, императорът изпитвал голямо затруднение да реагира на опасността откъм Дунав. И най-ефикасната помощ дошла от Полша, където Собиески, вече крал, отрекъл се от предишния си съюз с франция, видял в Турската война и в австрийските субсидии решение на вътрешните си проблеми. След като поел командата на подкреплението в началото на септември, той се помолил в църквата на хълмовете Каленберг във Виенската гора. После, рано следобед на 12 заповядал атака: неговите крилати хусари връхлетели надолу по хълма и препуснали право към центъра на отоманския лагер. В пет и половина той галопирал пред вражеските редици сред сцени на паника, объркване и клане. На следващата вечер намерил време да напише на жена си кралица Мария-Луиза, от шатрата на Великия везир: