Единствената утеха на сърцето и душата ми, моя хубава, най-обичана Маришенка!
Нашият Господ и Бог, Благословен за всички времена, дари нечувана победа и слава на нашата нация. Всичките оръдия, целият лагер, неописуеми трофеи паднаха в наши ръце… Само барутът и амунициите ще стигнат за милион мъже… Везирът отлетя толкова бързо, че му остана време да избяга само с един кон… [Лагерът е] обширен като градовете Варшава или Лвов в техните стени… Аз владея всички шатри и коли, et mille autres galanteries fort jolies et fort riches, mais fort riches… Te изоставиха своите еничари в рововете, които ние подложихме под меч през нощта… Оставиха след себе си маса невинни австрийски хора, особено жени; но те изклаха колкото можаха… Везирът имаше великолепно красив щраус… но и него беше убил… Имаше бани; имаше градини и фонтани; зайци и котки, и папагал, който все летеше и не можахме да го хванем…27
Когато Собиески изпратил зеленото знаме на Пророка на папата, той прибавил коментара на Карл V след Мюлберг: “Veni, vidi, Deus Vicit” (Дойдох, видях, Бог победи).
Отоманското отстъпление, започнало в онзи ден край Виена, продължило на етапи през следващите 200 години. В краткосрочен план то вдъхновило лидерите на Свещената лига, организирана от папата, да настъпят надолу по Дунав в земите, които не били оспорвани от времената на кръстоносците. Чрез Мира от Карловац (1699) Унгария била върната на Австрия, Подолия - на Полша, Азов - на Москва, а Морея -на Венеция*. В дългосрочен план то заклещило отоманските европейски провинции
* Морея - старото име на Пелопонес - Б. пр.
ПРОСВЕЩЕНИЕ И АБСОЛЮТИЗЪМ
655
ELDLUFT
През 1773 г. шведският фармацевт Карл Шееле (1742-86) открил, че въздухът е смесица от “няколко въздуха” и че един от неговите компоненти, който той нарекъл eldluft, или “огнен въздух”, съдържа тайната на горенето1. През октомври на следващата година изпратил своите открития на Антоан Лорен Лавоазие (1743-94), директор на френския барутен и селитрен монопол. През същия този месец Лавоазие дал обяд на английския сектант и експериментатор Джоузеф Пристли (1733-1804) и чул от него също как “дефлогистираният въздух” кара запалените восъчни свещи да горят с червен пламък.
Лавоазие, който управлявал кралската Ferme Générale, или данъчната система, както и Régie de Poudre, имал времето и парите да се отдаде на своята страст към експериментите. Той вече бил забелязал, че много вещества натежават, когато горят, и знаел, че този ефект не е съвместим с властващата теория за флогистона - невидима (и въображаема) форма на материята, в която повечето учени, включително и Пристли, все още вярвали.
И така Лавоазие замислил експеримент, който щял да измери количеството “огнен въздух”, който може да бъде погълнат, когато живак бъде изгорен в затворена колба2. Той открил не само, че нагорещеният живак се комбинира с огнения въздух, но и това, че по-нататъшното нагряване разделя новата съставка на съставните й части. Модерното химическо означаване би описало експеримента на Лавоазие така:
Hg + О = HgO (живачен окис): HgO = Hg+O
Науката най-после достигнала до разбиране за естеството на химическите реакции, а именно, че веществата могат да бъдат свързани и разделени с други в един материален свят, съставен от прости елементи и техните съединения.
После Лавоазие насочил работата си към даване на прости имена на простите елементи и съставни имена на химическите съединения. “Огненият въздух” на Шееле или “дефлогистираният въздух” на Пристли станали “кислород”. “Мръсният въздух” на Шееле - “водород”. Съединението между живак и кислород станало “живачен окис”. През 1787 г. Лавоазие публикувал списък от 33 елемента с тяхната нова номенклатура. През 1789 г. той публикувал своя Traité préliminairie de la Chimie, първия учебник по химия на света.