ПРОСВЕЩЕНИЕ И АБСОЛЮТИЗЪМ
663
GROSSENMEER
През 1785 г. Гросенмеер било село в херцогство Олденбург в Северозападна Германия, близо до границата с Нидерландия и новопридобитата пруска провинция Източна Фризландия. По онова време то имало общо население от 885 души, съставено от 142 домакинства плюс 77 “бедняци” или други случайни жители. Анализът на селските домакинства разкрива следните категории:
Тип домакинство Бр. %
1. Самотни (напр, вдовици) 2 1,4
2. Несъпружеско домакинство (съжителстващи братя и сестри) 1 0,7
3. Домакинство от едно семейство (родители и деца) 97 68,3
4. Разширени семейни единици (няколко поколения и роднини) 28 19,7
5. Многочислени семейни домакинства (2 или повече
съжителстващи съпружески единици) 14 9,9
Общо 142 100
От това е очевидно, че домакинствата от едно семейство оформяли явно мнозинство (68%), I макар че разширените многочислени семейни домакинства представлявали силно малцин-I ство (30 %).
Един важен учен в тази област избрал този пример, за да обобщи “че неточно очер-I таната европейска област, където домакинствата имали тенденцията да притежават харак-I теристики, които ние наричаме “средни”. “Хипотезата за четирите региона” била постро-I ена върху изолирани примери от този вид. Ако Гросенмеер (1785) е типично за европейския I “Западно-централен” или “Среден” регион, село Елмдън в Есекс (1861) било взето като ти-I пичен пример за “Западния”, Фагана (1870) край Болоня - за “Средиземноморския”, а Крас-I ное Собакино (1849) в Русия 1 за “Източния”. Географията е толкова подозрителна, колкото I грандиозно е обобщението.
Хипотезата била представена като усъвършенстван вариант на по-стара схема, уж “универсално приета”, която си позволила да раздели традиционното европейско семейство на два още по-опростени типа - “западен” и “източен”. Гросенмеер било възприето като вариант на Елмдън, където не по-малко от 73% от домакинствата се подчинявали на простия тип, докато Фагана била възприета като вариант на Красное Собакино, където 86% от домакинствата били от разширения или многочислен тип’.
Сравнителната социална история е изключително плодотворен предмет. Но тя има един абсолютен принцип - подобните неща да се сравняват с подобни. Да сравняваш едно село в прединдустриална Германия с друго от индустриализирания връх на викторианска Англия е нещо съмнително. Но да типизираш цялото от друга “неточно очертана област”, наречена “Източна Европа”, на базата на едно крепостно село в дълбините на Русия, е за “западните” учени тревожно типично. Систематизираното разнообразие е отричане на разнообразието. |2А011иСА1
664
LUMEN
I Семейната история започва самостоятелното си развитие през 70-те години на XX век. Ан I глоезичният Journal of Family History датира от 1976 г. Дотогава специалистите по социал I ни науки, които изследвали семейните проблеми, очевидно били “безразлични към истори I ческите измерения”, докато социалните историци били прекалено заети с въпросите за кла I сите. Много учени приемали, че голямата, традиционна, патриархална форма на домакин I ството е съществувала в Европа от незапомнени времена и следователно не е имало многс I за изследване до началото на модернизацията. Работата на пионерите като Фредерик JIf I Плей (1806-82), чиято Organisation de la Famille (1871) въвела типологията на семействата, I не била широко известна. Той определил три типа семейства: патриархалното разширено I семейство; famille souche, или “семейството-потекло” с три поколенчески ядра; и нестабил-I ната домакинска единица, или cellule, която съществувала само докато родителите отглеж-I дали децата. Освен родословието, което имало много дълга генеалогия, систематичното из-I следване на семейните проблеми в историята трябвало да почака още сто години2.