2. Планините. Централната отличителна черта на Полуострова може да се открие във величествените планински вериги, които се извиват в две елегантни дъги от Западните Алпи в Прованс до Карпатите в Трансилвания. Тази внушителна бариера оформя гръбнака на Полуострова, създавайки вододел, който отделя Северната равнина от Средиземноморските земи. Най-високите върхове в западните части - Монблан (4807 м) в Западните Алпи, Матерхорн (4478 м) или Гран Парадизо (4061 м) - са значително по-високи от тези в по-източните планински вериги - Триглав (2863 м) в Западните Алпи, Герлах (2655 м) в Татрите или Молдовяну (2543 м) м Румъния. Дори и така, с вечните снегове на линията на 3200 м надморска височина по южните склонове на Sonnenseite (слънчевата страна) и над 2500 м по северните склонове, високите хребети са непроходими почти навсякъде. Най-големият ледник в континентална Европа, Алеч, който се намира под Юнгфрау в Бернезе Оберланд, няма еквивалент на изток. Но всички високи проходи са затворени от снега през зимните месеци. В продължение на над 1200 мили във веригата има само три значителни пролома - Дунавският пролом в Бавария, проломът на Елба в Бохемия и Моравският пролом, който свързва Силезия с Унгария.
По очевидни причини народите във високите равнини странят от размириците в низините, считайки своя планински дом за убежище и крепост, който трябва да
78
PENINSULA
бъде защитаван от всички нашественици. Швейцария, която се появява през XVIII век като конфедерация от планински кантони, е запазила нещо от тези възгледи и до днес. [ALPI]
Планините обаче освен разделителна имат и обединителна функция. Критичните разстояния през тях не са големи. Бург Сен Мориц на Изар и Мартини на Рона са съответно само на 62 и 88 км (39 и 55 мили) от италианската Аоста. Австрийският Инсбрук е на 68 км от Бресаноне (Бриксен) в Южен Тирол; Самбор на Днестър се намира на 105 км от Ужгород на един приток на Дунав. След като високите планински проходи са били покорени, земите от двете страни на веригата са придобили общи връзки, общи интереси и до голяма степен обща култура. Милано или Венеция имат посилни връзки с Цюрих, Мюнхен или Виена, отколкото с далечната Сицилия. Бавария, която задълго е била откъсната на север от обширните гори и планините в Централна Германия, е споделила много от опита си с близката до нея Ломбардия. Старата провинция Галиция на северните склонове на Карпатите има много общи неща с Унгария през хребета на юг. Както може да види всеки турист, световете на Alpenraum или Карпатите са оцелели въпреки бариерите на съвременните национални държави. [GOTTHARD]
Наличието на планините придава специално значение на трите големи пролома между тях. Баварският пролом, който следва коридора на Среден Дунав от Пасау до Кремс, се превръща в главна връзка между Севера и Юга. Проломът на Елба открива Бохемия за германските влияния, които иначе са били затруднявани от Böhmer Wald. С равностойна важност, особено в по-ранните времена, е бил и Моравският пролом, който образува естествен проход за много народи, идващи от степите. В Ранното средновековие той е осигурил място за първата славянска държава - Великата Моравска империя (Великоморавия) (виж Глава IV). През вековете е осигурявал път за безброй армии - за Собиески, тръгнал към Турските войни, или за Наполеон, тръгнал към Аустерлиц. И накрая той води маршрутите през Баварския пролом и пролома на Елба, до Дунав край Виена, “сърцето в сърцето на Европа”. [SLAVKOV]
Разбира се, Европа притежава много големи планински вериги освен централния си гръбнак. Мюлхацен в Сиера Невада (3487 м), Le Pic de Nethou или d’Aneto (3404 м) в Пиренеите, Етна ( 3323 м) в Сицилия, Монте Корно (2912 м) в Апенините, Мусала (2 925 м) в България, Кораб (2764 м) в Албания и самият Олимп (2917 м) са все върхове с алпийски пропорции. Не всички европейци са осведомени, че най-високият връх на Полуострова не е Монблан, а Елбрус (5642 м) в Кавказ.
3. Средиземно море, това чудно уединено море, което залива южните брегове на Европа, оформя базата на една самостоятелна географска единица. Неговите морски пътища осигуряват готов канал за културни, икономически и политически контакти. То е било люлката на античния свят. Под властта на цезарите то всъщност се превръща в римско езеро. По време на Ренесанса и след това е било фокус на една вътрешно преплетена цивилизация с важни материални и културни измерения6. Но все пак е забележително, че след залеза на Римската империя Средиземно море никога не е било обединено политически. Морската сила никога не е била достатьчна, за да надделее над сухопътните империи, които са се закрепили в този периметър. Разбира се, след като мюсюлманските държави пускат корените си в Източното Сре-