Когато Москва приела своята имперска мантия, били наложени важни реформи, които да превърнат новата империя в модерна, западна държава. Особено в очите на Петър I реформата била еквивалентна “западнизация”. Царят предприел две дъл-
666
LUMEN
ги посещения в Западна Европа - през 1696-8 и през 1717 г., водейки си бележки за I техниките при всичко - от корабостроенето до бръсненето на лицето. Но именно Be-1 ликата Северна война възложила всички тези задачи на Русия. На първо място дош-1 ло искането на царя за редовна армия и за финансови и социални институции, необходими за издръжката й. Старата Московска държава била чудовищно неефективна. I Парцапивата армия, която се стопявала през зимата, консумирала производството 1 на две трети от населението, а през лоши години като 1705 - до 96% от държавните I доходи. До края на царуването на Петър една постоянна сила от 300 000 обучени мь-1 же била издържана чрез данък на глава или “данък на душа”, който утроил доходите, 1 чрез мобилизация на селяните и чрез реорганизация на аристокрацията.
Няколко камъка останали необърнати. Един ключов закон, Preobrazhensky Prikaz |
(1701) регулирал системата на политическата полиция. Били направени важни проме-1 ни чрез разделянето на страната на guberniyas, или “провинции” (1705); чрез създава- ] нето на сенат и на административни колегии в рамките на централната администра-1 ция (1711); чрез въвеждането на общинско управление (1718-24); чрез държавно под- ] помагане на търговията, индустрията, образованието, литературата, науката и изкус- ] твата. През 1721 г. Патриаршията била премахната и Руската православна църква била подчинена на управлявания от държавата Свети синод. На свещениците било наредено да предават тайните на изповедите. От 1722 г. таблицата на чиновете обвързала и прикрепила аристокрацията към една йерархична кастова система, съедине-1 на с държавната служба и поземните привилегии. Създаването на толкова много но- ’ ви институции включвало онова, което един авторитет нарекъл “частичното разтуря-j не на наследствената държава” и първата в Русия реализация на разграничението ; между “държавата” и “обществото”30. То се осъществило, въпреки че в политическата сфера не били направени значителни промени, а самите благородници били държани в състояние на жалко раболепие. Те били обект на публично бичуване и shelmovanie (обявяване извън закона) за избягване на образование или служба. Повечето историци сега биха се съгласили, че в действителност Петровите реформи не били чак такива, каквито си ги представяли съвременниците. Те не подействали като велика обединяваща сила; напротив, разделили лоялността на царските поданици, особено по отношение на религията и националността. Също така те били склонни да въведат формата на западните институции, а игнорирали реалностите. Петър не можел да превърне московците в европейци, като им нареди да си обръснат брадите и да си наложат напудрени перуки.
Екатерина II се грижела повече за реалностите. Още веднъж, въпреки просветената реторика, не се осъществила реформа в основите на самодържавието или крепостничеството. Но нейната прочута инструкция към законодателната комисия от 1766-8 г„ насочена към модерен правен кодекс, нейните централизиращи и “русифицира-щи” тенденции в провинциапната администрация и преди всичко, нейното приемане на “свободата на аристокрацията” довели до трайни изменения в системата. Хартата за благородничеството (1785), която потвърдила по-ранния декрет, гарантиращ ограничени права на събранието на благородниците и самоуправление в провинциите, завършила таблицата на чиновете; и старите ограничения за продажба на крепостни като добитък били облекчени. Крайният продукт бил компромис, наполовина стар, наполовина нов: хибрид, при който аристократичната монархия постепенно ставала за-