ПРОСВЕЩЕНИЕ И АБСОЛЮТИЗЪМ
667
висима от служебната аристокрация, която създала, докато аристокрацията не можела да предаде на централното правителство властта, която упражнявала над масите от населението в регионите. “Парадоксално, чрез тяхното настояване за монопол на политическата власт руските самодържци осигурявали по-малко ефективна власт, отколкото техните конституционни съответствия на Запад.“3’ Старата московска тирания поне била устойчива. Новата Руска империя съдържала семената на собственото си разрушение, [euler]
Въпреки това безпощадната експанзия на Русия продължила (виж Приложение III, стр. 1283). Страна, която вече притежавала повече земя, отколкото можела да експлоатира полезно, продължавала да се отдава на гигантския си апетит. На запад Русия откъснала по-голямата част от Швеция-финландия и Полша-Литва. На юг, започвайки с Азов (1696), тя погълнала всички отомански черноморски провинции и Крим (1783), преди да настъпи срещу Персия, Кавказ и Централна Азия. На изток, след като прекосила Сибир до Тихия океан, от 40-те години на XVIII век тя изследвала бреговете на Аляска, където през 1784 г. било построено постоянно селище на остров Кодиак.
Руските историци осмислят експанзията на своята страна от гледището на “националните задачи” и “обединението на земите”. В действителност Русия и нейните владетели били пристрастени към териториалните завоевания. Техният глад за земя бил симптомът за едно патологично състояние, породено от общата неефективност на традиционния милитаризъм. Огромна ирония на съдбата е, че най-голямата страна на света се нуждаела от все по-нарастващи доставки на земя и хора, за да компенсира своето чувство за несигурност, за да изпълни операции, които други постигали с далеч по-малки ресурси, и да възнагради прекалено раздутата машина, която охранявала трона на Романови. Тук се срещаме с краен случай на bulimia politica, на тъй наречения “кучешки глад”, на общо териториално затлъстяване в един организъм, който можел да оцелее само чрез консумиране на повече и повече от кръвта и плътта на своите съседи. Всеки заслужил руски офицер се нуждаел от имение, обработвано от стотици или хиляди крепостни, за да издържа привичния стандарт на своето семейство. От 800 000 такива завоювани “души”, преразпределени от Екатерина II, не по-малко от 500 000 дошли само от Полша-Литва. Знаменателно, докато на германската аристокрация от бившия шведски “Балтикум” било позволено да запази своите привилегии, бившата полска аристокрация от Литва и Рутения (Беларус и Украйна) не запазила своите.
В рамките на разширяващата се Руска империя Украйна поддържала своята отделна идентичност в продължение на повече от сто години. От 1654 до 1783 г. “хет-манската държава” Украйна била управлявана, под царски надзор, от наследниците на днепърските казаци, които най-напред потърсили съюз с царя срещу Полша. Техният опит да се освободят под ръководството на хетман Мазепа по време на шведското нахлуване от 1708-9 г. (виж по-горе) не довел до нищо. Потушаването на бунта им съвпаднало с присъединяването на Крим и с края на ползата от тях като буфер срещу татарите и отоманците. [RUS’]
След това историческото разграничение между Рутения и Русия било официално забранено. Украйна била прекръстена в Малорусия (Малка Русия) и всички следи от нейните отделни традиции били заличени. На казаците й била отказана същата сте-
668
LUMEN
пен на автономия, каквато имали техните руски съответствия на Дон или на Кубан. | Нейните богати земи били подложени на интензивна русификация и колонизация. “Дивите поля” на Юга, последната граница на Европа, били заселени със селски имигранти, главно руснаци и германци. Сред славяните бил наложен монополът на Руска-1 та православна църква, както и публичната употреба на руския език. Всички останали униати били прогонени. Руските имигранти започнали да променят облика на градовете, особено на Киев, вече представян като древен руски град. Украинската, полската и еврейската култури устойчиво губели почва под краката си. Ругенският (укра-1 инският) език, който оцелял в провинцията, бил описан официално като руски диалект. Великолепното ново пристанище Одеса, основано през 1794 г. като столица на провинцията Нова Русия, открило излаз за нарастващата търговия със зърно, прозорец