След руската победа при Полтава през 1709 г. Август II възстановил полския трон с помощта на руските войски. След това той бил възприеман като двойна опасност, като пешка на царя и като “абсолютист”. През 1715-16 избухнала открита война между краля и неговите противници. За царя това било изпратена от Бога възможност. Действайки като посредник, Петър Велики можел да спаси полските благородници от техния саксонски крал и да наложи условия, които да подчинят Републиката и да я превърнат в зависима държава. На Мълчаливия сейм, или Нямата конференция, свикана във Варшава през януари 1717 г., руската армия стояла в готовност, докато следните предварително уговорени решения били прокарани без дебати:
1. Саксонската армия на краля да бъде прогонена от Републиката. (С други думи, кралят изгубил всичко, което наподобявало на независима опора на властта.)
2. “Златните свободи” на аристокрацията да бъдат потвърдени. (С други думи, чрез запазване на liberum veto централното правителство на Републиката можело да бъде парализирано, когато това е удобно.)
3. Въоръжените сили на Републиката да бъдат ограничени до 24 000 души. (С други думи, Полша-Литва да остане беззащитна.)
4. Въоръжените сили да бъдат финансирани чрез разпределяне на средства от кралските, църковните и магнатските имения. (С други думи, те били поставени под контрола на краля или на Сейма.)
5. Споразумението да бъде гарантирано от царя. (С други думи, царят можел да се намесва в Полша-Литва по всяко време и можел законно да потиска всякакви реформаторски движения.)
След това Република Полша-Литва в действителност се превърнала в руски протекторат, същински придатък към Руската империя, обширна буферна държава, която пазела Русия откъм запад, но не й струвала нищо за поддръжка. [EROS]
При Август III централното правителство се сгромолило напълно. Наложило се кралят да бъде поставен на трона от руската армия, която отхвърлила преизбирането на Станилав Лешчински и така подпалила Войната за Полското наследство; но той обикновено живеел в Дрезден. Сеймът бил свикван редовно, но и редовно бил блокиран чрез liberum veto още преди да успее да се събере. Само една сесия в продължение на 30 години успяла да прокара някакво законодателство. Като краен пример за принципа на филиалите управлението било оставено на магнатите и на провинциалните конференции. Републиката нямала хазна, нямала дипломация, нямала защита. Не можела да прокара реформи. Тя била предмет на подигравки за philosophes. Когато през 1571 г. бил публикуван първият том на френската Encyclopédie, забележи-
â
672
LUMEN
CANTATA
През октомври 1734 r., когато новокоронясаният полски крал се върнал бързо у дома, неговият капелмайстор трябвало да композира цяла Cantata Gratulatoria в девет части точно за три дни. Думите били барокови като величествената музика.
1. Chorsatz Preise dein Glücke, gesegnetes Sachsen
(Похвала на Твоето Щастие, благословена Саксония)
4. Rezitativ Was hat dich sonst, Sarmatien, bewogen…?
(Какво те обърква, Сарматия…?)
5. Arie Rase nur verwegner Schwarm…
(Вилней сега, нахална тълпа, в собствените си черва!)
7. Arie Durch die von Eifer entflammeten Waffen…
(Да накажеш враговете си с оръжия, възпламенени от ревност…)
8. Rezitativ Lass doch, о teurer Landesvater, zu
(Направи така, o, Отче на нашата страна, че музите да могат да почитат Деня, когато Сарматия те избра за Крал.)
9. Chorsatz Stifter der Reiche, Beherrscher der Kronen…
(Основател на Империи, Господар на Корони…)
Събитията, вдъхновили кантатата, отдавна са забравени. Но музиката била преработена в по-късни композиции и станала важна. №7 станала №47 в Christmas Oratorio. №1 сега оформя “Осанна” в месата в си минор. Защото полският крал бил също и курфюрст на Саксония, а неговият капелмайстор бил Йохан Себастиян Бах1.
телната статия върху “Анархия” била за Полша, [cantata] [SZLACHTA]
Реформаторската партия избягала в чужбина, полагайки началото на непрекъснатата полска традиция на политическа емиграция. Станислав Лешчински, два пъти избиран за крал и два пъти прогонван от руснаците, намерил убежище във франция. След като се оженил за дъщерята на Луи XV, той получил херцогство Лоран, където в Нанси, като le bon roi Stanislas можел да практикува просветеното управление, което било забранено в родината му.
Станислав Август Понятовски (упр. 1764-95), последният полски крал, билтра-гична и в известен смисъл благородна фигура. Един от най-ранните любовници на Екатерина Велика, той бил поставен на мястото си с невъзможната задача да реформира Републиката, като същевременно запази руското превъзходство. След като конституцията от 1717 г. му вързала ръцете, той провокирал същите конвулсии, които реформата трябвало да избегне. Как някой можел да отреже свещеното право на благородниците за съпротива, без да предизвика съпротивата на някои благородници? Как някой можел да ограничи правото на руснаците за интервенция, без да предизвика интервенция от страна на руснаците? Как някой можел да премахне liberum veto, без някой да наложи libemm veto? Кралят се опитал да разчупи порочния кръг на три пъти; и в трите случая се провалил. Първия път руската армия пристигнала, за да възстанови реда, а и трите пъти Републиката била наказана с поделби. През 60-те годи-