ПРОСВЕЩЕНИЕ И АБСОЛЮТИЗЪМ
673
ни на XVIII век предложенията на краля за реформи довели до войната на Конфедерацията от Бар (1768-72) и до Първата подялба. През 1787-92 г. кралската подкрепа за реформите на Великия сейм и конституцията от 3 май (1791) довела до Конфедерацията отТарговика и до Втората подялба (виж Глава IX). През 1794-5 г. кралската подкрепа за националното въстание на Тадеуш Костюшко довела до крайната развръзка. След Третата подялба вече не останала Република, над която да царува. Понятовски абдикирал в деня на св. Катерина 1795 г. и умрял в руско заточение.
През цялата крайна агония на Републиката Великото Литовско княжество запазило своята индивидуалност. Неговата политическа слабост не попречила на енергичния живот, който се превърнал в източник на четири трайни традиции. Столицата - Вилно-Вил’на-Вилнюс - била истински културен кръстопът. Господстващият полски елит бил двойно подсилен, първо, чрез Национапната образователна комисия след 1773 г. и по-късно чрез регионалния съвет по образованието, базиран в университета във Вилно, който щял да процъфтява под царисткото управление до 1825 г. Литовската идиш култура щяла да бъде засилена, когато Великото княжество щяло да се превърне в база за еврейския предел на заселване. Литовското и рутенското (беларус-кото) селячество, след като се предпазило от полонизация, запазило достатъчно от своята същност, за да се предпази от всички русификации в бъдеще. След като било погълнато от Руската империя, Великото княжество никога нямало да се възстанови като административна единица. Но неговите жители не забравили напълно своя произход. Те щели да участват във всички полски въстания през XIX век. Полската и еврейската традиции щели да издържат до убийствената епоха на Сталин и Хитлер. Литовските и в по-малка степен беларуските традиции щели да преодолеят всички трудности, за да стигнат до своята независимост през 90-те години на XX век. [в. N. R.] [LIETUVA]
Международните отношения през XVIII век се занимавали преди всичко с баланса на силите. Всички общи войни от периода имали за цел да го поддържат. (Виж Приложение III, стр. 1288-9.) Никоя държава не се чувствала достатъчно сипна, за да се впусне във военно завоюване на целия континент; но сравнително малки регионални безредици можели да предизвикат верижна реакция на коалиции и съюзи, които да възпрат потенциалната заплаха. Във всичко това били замесени малко проблеми на идеологията и националната гордост. Съюзите можели да бъдат променени бързо, а малките професионални армии можели да се придвижват светкавично и да разрешат споровете в подредени, образцови битки. Европейският концерт действал с пълна сила, а серия от дипломатически конгреси можели да измерят последствията от сраженията и да изчислят баланса на колониите, крепостите и районите, които били спечелени или загубени. Общо казано, тези войни изпълнявали своята цел. Никакви важни преразпределения на влияние или на територия не се осъществили в Европа като директен резултат от военни завоевания. Уточненията, които този тип война провокирала - особено чрез преотстъпването на испанските територии в Утрехг или чрез пруското завладяване на Силезия, - не могат да се сравнят с най-голямото от всички териториални преразпределения на епохата - поделбите на Полша, които били уредени, без да се прибягва до война, [dessein]
43. Европа
674
LUMEN
Трите поделби на Полша-Литва дават най-добрия пример за мирна агресия, с който европейската история може да се похвали. Приключени на три етапа, през 1773, 1793 и 1795 г, те разделили владенията на една държава с размерите на Франция. Проведени били с гангстерски методи, при които неписаните заплахи за насилие лежали в основата на официалните споразумения и жертвите били принудени да опрощават собственото си осакатяване. Много съвременни наблюдатели, благодарение на това, че войната била избегната, били уговорени да приемат обясненията на разделителите. Много историци са приели възгледа, че поляците сами са си навлекли бедата. Трябваше да се появят един Бърк, един Мишле или един Макоули, за да нарекат престъплението престъпление.