Механизмът на поделбите почивал върху две прости съображения: първо, че от руската нашественическа армия се изисквало да потисне полското реформаторско движение; и второ, че руското настъпление в Републиката представлявало заплаха за другите съседи на Републиката, Прусия и Австрия. След изтощителния опит от Седемгодишната война особено Прусия не била в състояние да води друга война срещу Русия. Вместо това се стигнало до внушението, че пруските и австрийските интереси ще бъдат защитени най-добре, ако като цена за тяхното мълчаливо съгласие с руските действия в Полша получат териториални компенсации. И така, по общо споразумение между нейните съседи беззащитната Република трябвало да изтърпи потискането на своите реформатори от руската сила и да заплати за операцията с отстъпване на огромни територии. Нещо по-лошо, трябвало да слуша мълчаливо, докато нейните мъчители разказвали на света за своите щедри и миролюбиви намерения.
В първия етап върхът бил достигнат в края на 60-те години на XVIII век, когато вълненията в Полша-Литва вече не можели да бъдат сдържани. Предложението на краля за ограничена реформа предизвикало противопоставяне от всички страни. Прусаците бомбардирали полските митнически постове на Висла, като по този начин сложили край на всички приготовления за модерна фискапна система. Руснаците стимулирали кампания срещу измисленото малтретиране на религиозните малцинства в Полша и отвличали полските епископи, които протестирали. Конфедератите от Бар, водени от Казимир Пуласки (1747-79), започнали битка, противопоставяйки се както на краля, така и на руснаците. През 1769 г. австрийците използвали врявата, за да превземат тринадесет града в района на Шпишч. Санкт Петербург щял да бъде принуден да предприеме драстични мерки веднага щом турската война му позволяла това. Берлин видял своята възможност: Прусия нямало да се противопостави на руската интервенция, ако получела полската провинция Кралска Прусия. Австрия щяла да се съгласи, ако получела резен от Южна Полша: “Колкото повече плачела тя, пошегувал се Фридрих II за Мария Терезия, толкова повече вземала.” Русия щяла да вземе по-голямата част от “Бяла Рутения”.
Първият договор за Подялбата бил подписан в Санкт Петербург на 5 август
1772 г. Юридическите тънкости били спазени докрай. Атмосферата била изпълнена с почит към “златната свобода” на Полша. После жертвата била убедена да насочи ножа. Кралят представил пред Сейма предложение в полза на Подялбата. Единственият член, който се възпротивил, Тадеуш Рейтан, който легнал на прага на Камарата при влизането на краля, по-късно бил обявен за луд. Трите договора за отстъпване между Републиката и всяка от поделящите сили били завършени на 7/18 септември
1773 г. Единственият владетел, който протестирал, бил кралят на Испания. “Аз ядох
ПРОСВЕЩЕНИЕ И АБСОЛЮТИЗЪМ
675
DESSEIN
Когато второто издание от мемоарите на херцог Де Сюли било подготвено за публикуване през 1742 г., били направени много нови редакции. Особено огромният брой разхвърляни и често противоречиви бележки на херцога за външните отношения били опростени и събрани в една-единствена глава, озаглавена “Политическата интрига, обикновено наричана Великият проект на Анри Велики”. По този начин Grand Dessein на Сюли била реконструирана, да не кажем измислена отново, повече от век след неговата смърт. Критиците твърдят, че това е продукт повече на XVIII, отколкото на XVU век1.
Трябва да се каже, че Максимилиен де Бетюн (1560-1641), барон Де Росни и херцог Де Сюли, имал малко общи неща с външната политика по време на своето десетилетие като главен министър на Анри IV. Той бил надзирател на кралските финанси, Велик Войер (от viarus, “господар на пътищата”) на Франция, Велик господар на артилерията и после на фортификациите и губернатор на Бастилията2. Неговите мисли за международни отношения датират от първите години на пенсионирането му след 1610 г. и в такъв случай, с големи поправки, от Тридесетгодишната война. Той ги публикувал всичките, неподредени, в два тома от своите Mémoires des sages et royales (economies d’estât (1638).
Непосредствената цел на Сюли била да омаловажи превъзходството на Хабсбургите. От тази предимно опортюнистични цел обаче той съставил план, който предвиждал както нова карта на Европа, така и механизми за поддържане на вечен мир. Картата щяла да се състои от петнадесет равностойни държави, които щели да бъдат създадени чрез ограничаване на Испания до Иберия, чрез отделяне на Австрийската династия от Империята и чрез преразпределяне на нейните владения. Испанска Нидерландия например или щяла да бъде разделена между Англия и Франция, или да бъде дадена на Обединените провинции. Унгария щяла да бъде възстановена като независима изборна монархия. Имперският трон в Германия щял да бъде зает след открити избори и освободен от монополната власт на всяка династия. В интерес на вечния мир Сюли запланувал Европейски съюз на принцовете. Съюзът щял да бъде управляван от Федерален съвет, където най-големите сили да заемат по четири места всяка, а другите - по две и където председателството, започвайки с курфюрста на Бавария, щяло да бъде ротационно. Той щял да използва комбинираните си сили, за да урежда споровете и да налага своята политика.