Ключовата концепция зад новата карта и зад новия съюз щяла да бъде “равновесието на силите”. Никоя от тях нямало да бъде достатъчно силна, за да наложи своята воля на другите. Европа щяла да бъде “une république très chrétienne” и “едно голямо семейство”. В своите граници тя щяла да се радва на свободна търговия. Отвъд границите щяла да унищожи турците и да се заеме с “удобни” завоевания в Азия и Северна Африка.
Оформен от държавник, оттеглил се своеволно в пенсия, и преоформен от редактор през XVIII век, Великият проект има вкус на абстрактно теоретизиране. Той може да е бил повлиян an Nouveau Cynée (1623) на Емерик Крусе с неговия план за световна мирна асамблея, председателствана от папата във Венеция, която на свой ред може би дължи нещо на “Лигата на вечния съюз”, предложена от бохемския крал още през 1458 г. Тя определено принадлежи към дългата традиция на теоретични трудове от De Monarchia на Данте до съчиненията на Еразъм и Кампанела. Но популяризирана в епохата на “баланса на силите”,
т
676
LUMEN
привлякла голямо внимание. В двата века, които разделяли нейното преиздаване от Лигата на нациите и Европейската общност, основните мисли за международна стабилност, за свободна търговия, за обединен суверенитет и за съвместна изпълнителна власт не са престанали да привличат вниманието. Преди всичко тя разбира онова, което много пренебрегват - че мирът е функция на силата3.
причастие от тялото на Полша, бил коментарът на фририк, но не знам как кралицата ■ императрица си е оправила сметките със своя изповедник.”
Първата Подялба донесла няколко години на сравнително спокойствие. Пол-ша-Литва била погълната от усилията на Националната образователна комисия (виж по-горе); а през 1775 г. кралят получил разрешение да оформи очертанията на министерско управление. Всички конфедерати от Бар били депортирани в Сибир или избягали в чужбина. Пуласки отишъл в Америка, където основал кавалерията на САЩ. Русия, Прусия и Австрия били заети с усвояването на нечестните си придобивки.
Векът на Просвещението приближил към края си със спектакъла на трима просветени деспоти, които предприели синхронни действия да смажат едно просветителско реформаторско движение. Нападението над полската държава било придружено с много просветителска реторика; а последвалата “рационализация на картата на Европа” била широко извинена. “Un polonais…, отбелязал саркастично Волтер, c’est in charmeur; deux polonais - une bagarre; trois polonais, eh bien, c’est la question polonaise!1 (Един поляк - чаровник, двама поляци - кавга, трима поляци - Полският въпрос)33.
[METRYKA]
Но основният проблем останал. Полша-Литва все още била руски пленник и реформите били сдържани с ремък. Ако кралят изгубел контрол, другите щели да действат вместо него. Щом те тръгнели, целият цикъл от реформи и репресии щял да започне отново. Той започнал през 1787 г.
Понеделник вечерта, 29 октомври 1787 г., Прага. В Националния театър на граф Ностиц в стария град (сега театър “Тил”), италианската оперна компания на Бондини представяла премиерата на II dissoluto punito, “Наградата на развратника”. Първоначапно представлението било обявено за вечерта на 14-и, под заглавие “Каменният гост”, когато било предназначено да забавлява принцесата на Тоскана на път към сватбата й в Дрезден. Според Вацлав Свобода (Венцел Свобода), който свирел на двоен бас в оркестъра, композиторът будувал цялата нощ на 28-и с малка армия от преписвачи; и увертюрата била доставена в театъра все още с мокро мастило върху страницата34. Но музикантите не се поколебали. Избухнали аплодисменти, когато ком-
Ouverture
Str. 2 R. 2 Ob. 2 Cl. 2 Bsn. 2 Hn. 2 Tr. Timp.
ПРОСВЕЩЕНИЕ И АБСОЛЮТИЗЪМ
677
позиторът се поклонил пред осветената със свещи аудитория в 7 часа вечерта. Два разширени forte акорда в ре минор прекратили врявата. Музиката препуснала, molto allegro, в бързото тракане на първите тактове от увертюрата.