В края на увертюрата маестрото се обърнал към членовете на оркестъра и ги поздравил за свиренето им на прима виста: “Bravo, Bravo, meine Herren, das war ausgezeichnet” (Браво, господа, това беше възхитително).
Либретото, както било отпечатано предварително за двора, можело да се купи от касата само на италиански (40 крони подвързано със златна хартия, 20 крони обикновено). На заглавната страница пишело:
IL DISSOLUTO PUNITO. О sia II D. Giovanni. Dramma giocoso in due atti. De representarsi nel Teatro di Praga l’anno 1787. In Praga di Schoenfeld… La Poesia è dell’Ab Da Ponte, Poeta de’ Teatri Imperiali di Vienna. La Musica è del Sig Wolfgango Mozzart, Maestro di Cap, dadesco.
Изпълнителският състав бил: Джовани - Луиджи Баси; Анна - Тереза Сапорити; Ота-вио - Антонио Баглиони; Елвира - Катерина Мичели; Лепорело - феличе Понзиани; Зерлина - Катерина Бондини (съпруга на импресариото); Командорът - Джузепе Ло-ли.36
Don Giovanni на Моцарт, както станала известна, не била нищо повече от последния вариант на популярна история за прелъстяване, която достигнала до положението на европейски мит. Дон Жуан, burlador от Севиля, бил игран повече от два века на Неаполитанския карнавал и във френската панаирджийска пантомима. Той получил литературна форма от Молина (1630), Чиконини (около 1650), Молиер (1665), Корней (1677), Голдони (1736) и Шадуел (1776). Бил пригоден за музика, за балет или за сценична драма в Рим през 1669 г., в Париж - през 1746, в Торино - през 1767, в Ка-сел - през 1770. В десетилетието преди да стигне до Моцарт, той вдъхновил поне четири напълно завършени опери - от Ригини във Виена (1777), от Албертини във Варшава (1783), от фопа/Гуарди и Берлати/Газангия във Венеция (1787). Либретистът на Моцарт, абат Да Понте, бил привлечен силно от думите на Берлати; и тенорът, който пеел Отавио в Прага, дошъл много бързо, след като пял същата роля по музиката на Газангия във Венеция37.
Основният сюжет бил очарователно прост. В началната сцена дон Джовани убива Командора, сърдития баща на Анна, последното му любовно завоевание. След многобройни интриги в заключителните сцени той на два пъти се изправя пред статуята на мъртвия Командор, която плаче за отмъщение, когато грешникът е погълнат от огньовете на Ада. Да Понте съкратил историята до две подобни действия, всяко построено около една и съща драматична структура:
678
LUMEN
I ДЕЙСТВИЕ Ном. 1-7
ОТДЕЛНА ЕКСПОЗИЦИЯ [Джовани и три жени]
(Ария) Джовани-Анна (Трио) Смъртта на Командора (Дует) Анна-Отавио
Елвира е насочена погрешно към Лепорело (N94)
Зерлина-Джовани-Масето
Джовани-Зерлина
Ном. 8-10
СМЕСИЦА ОТ ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА И СТРАСТИ
Колективен антагонизъм Квартет
[Джовани на заден план]
Анна вижда вината на Джовани
Ария (N910)
Речитатив на Лепорело
II ДЕЙСТВИЕ Ном. 14-18
РАЗДЕЛЯНЕ НА АНТАГОНИСТИ [Джовани, маскиран или отсъства] Джовани-Лепорело (Трио) Измамата на Елвира
Елвира насочена погрешно към Лепорело
Джовани-Масето
Зерлина-Масето
Ном. 19-21
СМЕСИЦА ОТ ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА И СТРАСТИ
Антагонизъм, насочен срещу Лепорело Секстет
[Лепорело избягва]
Отавио вижда вината на Джовани
Ария (№21)
[Сцена на гробището]
Речитатив на Джовани
Ария (№11)
[Гоадината на Джовани]
Ария (№12)
ФИНАЛ Влизане на Маскирания Покушение срещу Зерлина Колективен антагонизъм
Дует (N922)
[Къщата на Анна]
Ария (N923)
ФИНАЛ Влизане на Елвира Възмездие: статуята Колективно заключение м
Никакво резюме обаче не може да оцени правилно изключителната хармония между оркестрацията и либретото, чиито паметни моменти издържат на всякакво повторение и пародия. В ария N94 (“Madamina, il cataligo è questo”) слугата на Джовани ce хвали на Елвира с уменията на своя господар в галантността:
В Италия шестстотин и четиридесет,
В Германия двеста трийсет и една
Сто във Франция, в Турция деветдесет и една,
Докато в Испания вече са хиляда и три! (Mille е trel)39
ПРОСВЕЩЕНИЕ И АБСОЛЮТИЗЪМ
679
Във възхитителния N57 (Та с1 с!агет 1а тапо”) - “най-съвършеният дует за прелъстяване, който можем да си представим” - Джовани печели нищо неподозиращата верянна без следа от насилие или измама. Силната му, уверена мелодия е подхваната отсопраното, докато и двамата излязат хванати за ръце във възторга на чистата наслада:
Duettino Zerlina, D. Giovanni Str.lH.20b.2Bsn.2Hn. Andante
D.Giovuuü: Li ci da-rem la ma-no, li mi di-iai di в;
В мелодраматичната сцена на гробището (Действие II, Сцена 11) действащите лица треперят, когато Каменният гост декламира своето зловещо пророчество под разбиващия акомпанимент на тромбоните: “До зори ти ще се смееш за последен път”: