ОКОЛНА СРЕДА И ПРЕДИСТОРИЯ
79
ALPI
ОБРАТНО на първите впечатления, високите алпийски равнини осигурявали отлична околна среда за ранната колонизация и за първобитното земеделие. Притежавали изобилие от слънце, прясна вода, дърва за огрев, строителни материали, пасища и най-важното - сигурност. Тяхната отдалеченост била едно от предимствата им. Те били населени в най-ранни времена и, както Ханибал открил през IV век пр. Хр., свирепо защитавани. Следите от огнища, открити в Драченлохската пещера на 2445 м надморско равнище в швейцарската Таминска долина, датират от междуледниковия период рис-вурм. Откриват се доказателства за преселение от преди 12 000 години. Римските сгради и селища били укрепени добре, особено във Вал д’Аоста и в минния район Норикум1. Селата, кацнали върху непревземаеми скали, като тези в Средните Алпи и Прованс, били защитени от бандити, нашественици и бирници.
През Средновековието много алпийски общности установили ясна политическа независимост. Швейцарските кантони не са единственият пример. 52-те общини от Брианкон получили харта на свободите през 1343 г., шест години преди дофинът на Виена да продаде останалата част от наследството си и своята титла на френския крал. Те имали свое собствено правителство чак до Революцията.
Други райони избегнали строгия контрол поради липсата на комуникации. Барсело-нете, основана от графовете на Прованс и Барселона, била отстъпена на Франция заедно с Pays d’Ubaye по договора от Утрехт. Но до нея можело да се достигне само след 15-часово пътуване с каруца, теглена от мулета, докато през 1883 г. не бил построен постоянен път. Селата от Gorges du Verdon не били свързани с външния свят до 1947 г. Най-ниският проход през Западните Алпи, Col de l’Echelle, все още няма път, който може да се използва през всички сезони и от двете си страни.
Много пътища били построени по стратегически съображения. Един обелиск на върха на Montgenèvre (1054 м) обявява на френски, латински, италиански и испански, че маршрутът е открит за каляски през 1807 г. “докато император Наполеон триумфирал над враговете си на Одер и Висла”. Най-високият път в Европа, над Col du Galiber (3242 м), бил построен през 30-те години на XX век като част от защитата на френската граница.
Alpenraum бил използван най-интензивно през втората половина на XIX век, когато смесеното фермерство било издигнато на големи височини, а селското население нараснало драматично. Но появата на модерните комуникации провокирала масово преселение от там, отразено в оплакването на стария Савояр: “Toujours ma chèvre monte et ma femme descend. ” (Козата ми винаги ce качва нагоре, а жена ми слиза надолу.) Тенденцията достигнала кризисни размери в много местности до построяването на водноелектрическите централи и развитието на масовия туризъм, особено алпийското скиорство след 1945 г.2
Древността и особеностите на алпийския живот са попълнили богатите колекции на много специализирани музеи. Доайен е Museo della Montagna, основан през 1874 г. в Торино. Етнографският музей в Женева, както и много малки музеи, е специализиран в колекциониране на сечивата, изучаване на сградите, керамичните печки и фолклорното изкуство на алпийските общности.
80
PENINSULA
GOTTHARD
ПРОХОДЪТ Сен Готар е най-краткият коридор през Централните Алпи. Чрез присъединяване към долината на Рюс, която тече на север и се влива в Рейн, и долината на Тичино, която тече на юг и се влива в По, той осигурява най-директната връзка между Южна Германия и Северна Италия. На 2108 м надморска височина той е значително по-нисък от основните си съперници, които остават затворени за продължителни периоди през зимата и при лошо време. (Виж Приложение III, стр. 1225.)
Интересно е, че маршрутът Сен Готар не се е превърнал в главна артерия до късни времена. Той не е бил разработен от римляните, които предпочитали по-западните проходи, особено Големия Сен Бернар, Mons Jovis. Проблемът се крие в късия участък от долината на Горен Рюс, който само на някакви си три мили на север от съвременния Андермат влиза в стръмен скалист каньон. Тази Шоленска клисура, чийто горен вход е ограден от отвесни скали, била достатъчна, за да възпрепятства цялото движение, докато не били започнати крупни инженерни работи. Те започнали някъде през 1200 г. сл. Хр. Над входа към клисурата се прострял великолепният свод на Дяволския мост, чиято висока конструкция е била построена не по-лесно от свода на някоя готическа катедрала. В най-високия проход на дефилето, в скалата, били изсечени каменни стълби, известни като scaliones или Schollen заедно с подпорите за дървените платформи, които били окачени покрай надвисналите части. Става ясно, че до 1300 г. сл. Хр., когато странноприемницата на върха била кръстена на свети Готар, епископ на далечния Хилдешайм, потокът от пътници е станал постоянен и редовен.