684
LUMEN
от Смъртта, турчина, скъперника, глупака и петела и от звъна на камбаните Лорето (1694). Хартата на Обединена Прага била дарена от император Йосиф II през 1784 г.
Аристократите, чиито резиденции украсявали града и чието покровителство поръчвало неговата музика, били главните печеливши от Хабсбургското управление. До голяма степен те произлизали от немски семейства, които спечелили от отчуждаването на имотите на местната чешка аристокрация по време на Тридесетгодишната война. Богатството на техните имения в просперираща бохемска провинция поддържало блясъка на живота им в града. До времето на Моцарт мнозинството на чехите било превърнато в селска нация без водачи, макар че някои хора от средната класа, като семейство Душек, живеели на границата между чешкото и немското общество.
Контрастът между богатите и бедните бил огромен. По време на първото си посещение в Прага през 1771 г., когато една шеста от населението умряло от глад, император Йосиф II бил шокиран:
Колко срамни са тези случаи, които са станали в тазгодишния глад. Хората буквално измирали и получавали последното си причастие на улицата… В този град, където има богат архиепископ, голяма катедрала, толкова много абати и три йезуитски двореца… няма нито един доказан случай, когато някои от тях да са приели дори един от тези жалки нещастници, които лежали пред вратите им51.
Йосиф II не можел да търпи закостенялото самодоволство на Католическата църква. Йезуитският орден бил разпуснат през предишното десетилетие; а когато поел управлението през 1780 г., сам той прокарал цял потоп от реформаторски декрети, които заплашвали да подкопаят най-свещените стълбове на социалния ред. Крепостните били освободени. Религиозната толерантност била разширена и обхванала униатите, православните, протестантите и евреите. На децата под деветгодишна възраст било забранено да работят. Гражданският брак и разводът били позволени. Смъртното наказание било премахнато. Франкмасонството процъфтяло. Богатството, придобито от одържавяването на църковните имоти, се отразило в потока от имперско и аристократическо архитектурно разточителство.
Голямата еврейска общност в Прага участвала в устремния просперитет. Те оставили зад себе си последното от многобройните прогонвания през 1744-5 г. и през 80-те години на XVIII век жънели плодовете от имперския Toleranzpatent. Еврейският квартал, преименуван на Йосифов в чест на императора, участвал в обширното обновяване на града. Средновековната Стара-Нова синагога и синагогата Клаус били построени отново. Един модерен часовник върху еврейското кметство показвал времето с латински цифри, докато друг под него правел същото със староеврейски цифри. По-кьсно на пражките евреи им било съдено да доставят най-динамичния елемент от виенското еврейство.
Пражките франкмасони също се греели на бляскавите лъчи на имперската толерантност. Те приели радушно Моцарт, който бил член на Великата ложа в Австрия във Виена, като един от тях. Те представлявали силната реакция срещу задушаващата хватка на Католическата църква над интелектуалния и културния живот.
Моцарт преуспял в либералния социален климат на 80-те години на XVIII век, който се отразил в развитието на opera buffa. Той имал неутрално отношение към морала на своето време. Но “наградата” на Развратника е прекалено мелодраматична,
ПРОСВЕЩЕНИЕ И АБСОЛЮТИЗЪМ
685
за да се приеме на сериозно; а посланието на следващата му творба, създадена в сътрудничество с Да Понте, Cosl fan tutte (Всички жени го харесват) било осъдено от някои като скандално фриволно. Стиховете за “зейналото дъно на всяка напоена със сладка вода долина” не позволявали много различни интерпретации. Самият Лоренцо да Понте, покръстен евреин, си спечелил репутация, която не отстъпвала на тази на неговия приятел и съгражданин от Венеция Джакомо Казанова ди Зайнгалт (1725— 98). След цял живот на шпиониране, разврат и бягане от правосъдието Казанова прекарал последните си години като библиотекар на граф Валдщайн в Дукс (Духов) в Северна Бохемия. Известно е, че е посетил своя издател в Прага на 24 октомври 1787 г. и е много вероятно да е останал за премиерата на Don Giovanni. Някои критици били склонни да предположат, че той е бил прототипът за дона.