Всеобщото леконравие винаги е било силна скрита тенденция през XVIII век52. Но при официалното пуританство в католическа Австрия несъмнено е било стъпка към превръщането на сексуалното прелъстяване в тема за публично забавление. То обидило моралните стражи от Йозефова Прага не по-малко, отколкото днес обижда стражите на феминистките истини. Дон Джовани, в крайна сметка, като Казанова бил циничен флиртаджия, за когото жените били просто обект на желанието му. Думите, изречени от самия Казанова, не са неуместни:
Мъжът, който обича… оценява удоволствието, което със сигурност ще даде на любимия обект, по-високо от удоволствието, което обектът може да му даде в наслаждението. Следователно той изгаря от нетърпение да я задоволи. Жената, която е изцяло погълната от собствения си интерес, не може да направи друго, освен да оцени удоволствието, което самата тя изпитва, по-високо от удоволствието, което ще даде. Следователно тя отлага…53
Едно от най-големите качества на Моцарт обаче било, че можел да се издига над страстите на околния свят. Неговите произведения били игриви или възвишени дори когато бил угнетяван от най-мъчителните болки на разклатеното си здраве, на бедността и лошия късмет. Макар че пътувал много и прекарал двадесет години, обикаляйки европейските аристократични дворове, в музиката му няма и следа от политиката на неговото време.
През 1787 г. Европа приближавала към критичния период от своето развитие през предишните два века. Това била годината, когато била подписана републиканската конституция на САЩ, за ужас на европейските монархии, и когато американският долар влязъл в обращение. В Британия, при министерството на Йангьр Пит, се обсъждали световните имперски проблеми след обвинението срещу Уорън Хейстингс, генерал-губернатор на Британска Индия, и след създаването на Асоциацията за забрана на търговията с роби. В Русия императрица Екатерина току-що се била впуснала в последната си кампания срещу турците - в чийто край, в своята нова провинция Крим, тя забавлявала новия си съюзник, император Йосиф, покровителя на Моцарт. В Нидерландия щатхаптерът Вилхелм V бил прогонен, а жена му била взета за заложнич-ка от републиканската “патриотическа” партия. Докато Моцарт се приготвял да замине за Прага, пруската армия тръгвала за Холандия, за да възстанови щатхалтера. Ватиканът се борел срещу светския прилив: Пий VI (упр. 1775-99) бил възпрепятстван да изпрати нунций в Мюнхен и не получил обичайния феодален дан на почит от краля на
686
LUMEN
Неапол. Във Флоренция той се изправил срещу великия херцог, който въвел немските правила в Тосканската църква. Във Франция, до времето на представлението на Don Giovanni, както Асамблеята на нотабилите, така и Парламентът на Париж били свикани и разпуснати. Кралят на франция осъзнал надвисналия над страната провал и решил да свика Генералните щати, първоначално през юли 1792 г. Други събития с огромно значение за бъдещето минали почти незабелязано. Бил демонстриран първият работещ параход. През август Хоръс Соушър бил първият човек, който се качил на Мон Блан. Човекът овладявал Природата.
В ретроспекция историкът може да види, че музиката на Моцарт свирела последните трели за много от най-обречените и най-грохнали елементи на Ансиенския режим. По онова време никой не знаел, че Йосиф II е предпоследният обитател на Свещената Римска империя. Дожът Паоло Рение (упр. 1779-89) бил 125-ят в поредицата от 126 дожове на Венеция. Съседката на Бохемия, Полша, вече навлязла в последното десетилетие от последното властване на нейните 51 суверенни крале и князе. Съдбата на папа Пий VI била да умре във френска революционна тъмница.
В изкуствата както винаги традиционното си съперничело с новото. 1787 г. видяла “Защита на лихварството” на Джеръми Бентъм, Гьотевата “Ифигения” в стихове и Шилеровия “Дон Карлос”. Фрагонар, Давид и Гоя били пред своите стативи заедно с Рейнълдс, Гейнзбъроу, Стьбс и Ромни. Сред музикалните съвременници на Моцарт били Хайдн, Керубини и К. П. Е. Бах.
Разбира се, може да се каже, че Don Giovanni бил създаден като блестяща, ин-туитивна алегория на присъдата, която очаквала покварения и развратен континент. Ако е така, то в кореспонденцията на Моцарт, засягаща самата творба, няма и най,-малък намек за това. Хората нямали представа за надвисналата катастрофа, а най-малко от всички я осъзнавали във франция. Маркиз Де Кондорсе например, един от най-радикалните philosphes на своето време, бил сигурен в едно - че монархията е неуязвима64. Една интелигентна млада французойка с музикални наклонности записала своите впечатления от Париж през същата епоха: