Музикалните сбирки [в хотел Де Рошешуар] бяха много изискани. Те се провеждаха веднъж седмично… но имаше и репетиции. Мадам Монтегро, прочута пианистка на своето време, свиреше на пианото; един италиански певец от операта пееше теноровите партии; Мандини, друг италианец, пееше бас; мадам Де Ришельо беше примадоната; аз пеех контраалт, мосю Де Дюра -баритон; хоровите партии бяха изпълнявани от други добри аматьори. Виоти ни акомпанираше на цигулка. По този начин изпълнявахме и най-трудните финали. Всеки полагаше най-големите старания, а Виоти беше изключително строг… Съмнявам се дали някъде съществуват лекотата, хармонията, добрите маниери и отсъствието на всякаква претенциозност, които можеха да се открият във всички велики домове в Париж…
Сред всички тези удоволствия ние бяхме притегляни към месец май 1789 г., със смях и танци приближавахме към пропастта. Мислещите хора бяха доволни да говорят за премахване на всички злоупотреби, франция, казваха те, ще се прероди. Думата “революция” не бе произнасяна никога55.
НС
IX
|Ш)ШТЮ
Континент в смут, около 1770-1815 г.
Съществува една универсална черта във Френската революция, която не се отнася до нито едно от множеството други сътресения в Европа. Действително това било събитието, което дало на думата “революция” нейното пълно, модерно значение: тоест не обикновен политически катаклизъм, а цялостно отхвърляне на една система на управление заедно с нейните социални, икономически и културни основи. В наши дни историческите книги са пълни с “революции”. Съществуват опити например Английската гражданска война да бъде превърната в “Английската революция” и още повече опити Руската революция да бъде издигната до нивото на трети етап в една всемирна серия. Съществуват още Римската революция, Научната революция, Военната революция, Индустриапната революция, Американската революция и дори, в по-късни времена, Сексуалната революция. Никоя от тях не заслужава това название.
Но през 1789 г. имало причини да се вярва, че стават промени, които ще засегнат хората далеч отвъд франция и далеч отвъд чистата политика. Париж бил столицата на една господстваща сила и центърът на една международна култура. Революционерите наследили просвещенската вяра в универсалната абстракция - човека. Те имали чувството, че действат от името на всички хора навсякъде по света, че се изправят срещу всемирната тирания. Нейният най-благороден паметник не било някакво провинциално обявяване на правата на французите, а проехтялата навсякъде Декларация за правата на човека (виж по-долу). “Рано или късно, казал Мирабо пред Националното събрание,
влиянието на нацията, която… е свела изкуството на живота до простите идеи за свобода и равенство - идеи, надарени с неустоим чар за човешкото сърце и пропагандирани във всички страни по света, - влиянието на такава нация несъмнено ще спечели цяла Европа за Истината, Умереността и Справедливостта, може би не веднага, но някой ден…
Това било чувството, което вдъхновило етикета “Първата Революция в Европа”, а не нещо, което е било изключително френско1.
Чужденците споделяли същото живо чувство на съпричастност. Един млад английски ентусиаст, който по-късно щял да се разкайва, щял да напише в екстаз: “Блаженство беше това да живееш в тази зора.” Един възрастен държавник се оплакал: “Епохата на рицарството си отиде. Епохата на софистите, икономистите и пресметливите успя; и славата на Европа е заличена завинаги.” “Тук и сега, отбелязал воде-
А
688
REVOLUTIO
Карта 20. Европа 1810 г.
КОНТИНЕНТ В СМУТ
689
щият писател на епохата, след като наблюдавал битката при Валми, започва една нова ера на света”2. Историците, независимо дали били за или против, неизменно прибягвали до силни думи. Томас Карлайл, ужасен от онова, което нарекъл “санкюлоти-зъм”, нарекъл френската революция “най-ужасното нещо, което някога е раждало Времето”3. Жул Мишле, хранещ противоположни чувства, започнал: “Аз определям Революцията като: пришествието на Закона, възкресението на Правото и реакцията на Справедливостта.”4
френската революция въвлякла Европа в най-дълбоката и най-продължителна криза, която континентът познавал дотогава. Тя погълнала цяло поколение в своите безредици, в своите войни, в своите мъчителни нововъведения. От епицентъра в Париж трусът изпратил земетръсните си вълни до най-отдалечените краища на континента. От бреговете на Португалия до дълбините на Русия, от Скандинавия до Италия трусовете били последвани от войници в светли униформи с кокарди в синьо, бяло и червено на фуражките си и с “Liberté, Égalité, Fraternité” на уста. На своите привърженици Революцията обещавала освобождаване от традиционното потисничество, характерно за монархията, аристокрацията и организираната религия. За своите противници тя била синоним на тъмните сили при управлението на тълпата и терора. За франция тя сложила началото на модерната национална идентичност. За Европа като цяло тя осигурила нагледен пример за опасността от заместването на една форма на тирания с друга. Започнала с надежди за ограничени мирни промени; “и завършила сред обещания за съпротива срещу всяка форма на промени”. В краткосрочен план тя претърпяла поражение; в дългосрочен - в сферата на социалните и политическите идеи - внесла, и продължава да внася, своя траен принос.