Шествието на революцията съдържа личности и клишета, които са известни на всеки европейски ученик. Централният парад, воден от революционните лидери - Ми-рабо, Дантон, Марат, Робеспиер и Бонапарт, - се допълва от дългата редица на техните опоненти и жертви: от сцените с Луи XVI и Мария-Антоанета на ешафода, с Шар-лот Корде, селското момиче, което убило Марат във ваната му, “за да спаси сто хиляди души”: с émigré херцог Д’Енгиен, заловен и екзекутиран по заповед на Бонапарт. То е заобиколено от множество най-разнообразни спомагателни фигури - от радикалния Том Пейн, английския философ изгнаник, който “видял Революция на два континента”, от неподражаемия Шарл де Талейран-Перигор, бивш епископ, “непочтения преподобен от Отун”, върховния оцеляващ; от Антоан Фуке-Тинвил, леденостудения генерален прокурор. Във всяка европейска страна то е придружено от огромна галерия от герои и злодеи, подредени за и против - в Британия - от Нелсън, умиращ на палубата на кораба на Негово величество Victory, в Германия - от Шарнхост и Гнайсе-нау, в Австрия - от патриота мъченик Андреас Хофер, в Полша - от благородния маршал Понятовски, препускал върху белия си кон към мочурливия си гроб, в Русия - от неотстъпващия Кутузов, който се влачел упорито през снега. В европейското изкуство и литература то е обогатено от серия незабравими картини в думи и цветове, от Desastres de la Guerra на Гоя или портретите на Наполеон от Давид до La Chartreuse de Parme на Стендал, “Приказка за два града” на Дикенс, “Пан Тадеуш” на Мицкевич или “Война и мир” на Толстой.
Всяко описание на революционната епоха трябва да огледа последователно причините, самите революционни събития и последствията. Всеки хронологичен разказ
44. Европа
690
REVOLUTIO
трябва да започне с прелюдията на предреволюционния кипеж. Той трябва да изследва как умерените искания са довели до екстремни промени и как конфликтът във франция е довел до континентални войни. Кризата започва с първия упадък на Просвещението през 70-те години на XVIII век и приключва с Виенския конгрес, който се открива през 1814 г.
Прелюдия
Причините за Френската революция са предмет на безкраен дебат. Човек може да разграничи обстановката (която понякога заплашва да се превърне в цялата предишна история), дълбоките причини или дълбоко заложените източници на нестабилност и непосредствените събития или “искрите”, които подпалват бурето с барут. Обстановката през последната четвърт от XVIII век се състояла от обобщен, но задълбочаващ се климат на безпокойство из цяла Европа. Промените, които генерирали безпокойството, не били концентрирани във Франция; но Франция била и участник, и свидетел. франция, изправена пред политическа парализа и финансова криза, се оказала по-неспособна да издържи на натиска от своите съседи. “Революцията [беше] неизбежна в почти цяла Европа. Тя избухна във франция, защото там Ансиенският режим беше по-изтощен, повече мразен и по-лесно унищожен, отколкото другаде.”5 .
На политическия фронт главното земетресение станало отвъд Атлантика. Великобритания, която philosophes винаги смятали за най-стабилната и най-умерената от всички страни, била въвлечена във война със своите американски колонисти, които с френска помощ решили да се освободят от британското владичество. Но Войната за американската независимост (1776-83) имала важни отражения в Европа. Първо, тя изтощила докрай френските финансови ресурси и докарала франция до ръба на финансовата криза. Тя също така накарала французите, и други, да осмислят собственото си ужасно положение: ако бедният стар бърборко Джордж III можел да бъде класифициран като тиран, как трябвало да се класифицират другите монарси в Европа? Ако американците можели да се разбунтуват срещу 3 пенса мито за чая, какво възможно оправдание можело да има за огромните данъци, под които пъшкали европейците? Ако САЩ трябвало да бъдат създадени, защото американците нямали представители в британския парламент, какво можели да си помислят всички онези европейци, чиито страни дори си нямали парламент? Американската конституционна мисъл била великолепно проста и универсално приложима: