Наземните комуникации били от съществено значение; те трябвало да станат толкова евтини и толкова ефикасни, колкото били морските. Огромните товари от въглища, желязо и други стоки като памук, вълна или глина трябвало да бъдат прекарвани от мините и пристанищата до фабриките. Произведените стоки трябвало да бъдат доставяни до далечни пазари. Това включвало речен, шосеен и релсов транспорт. През 1760 г. инженерът на херцог Бриджуотър, Джеймз Бриндли (1716-72), подобрил обсега на по-ранните канали, като построил чуден воден път, който прекосявал река Ъруел в Ланкашиър по Бартънския акведукт (1760). През 1804 г. в Мертир Тидфил в
* Фабрика (от англ.) - factory и manufactory - Б. пр.
Л
694
REVOLUTIO
Южен Уелс корнуелският инженер Ричард Тревитик (1771-1833) пригодил един мощен I парен локомотив да тегли вагонетки с въглища по къса железопътна линия. Това се ] оказало по-скъпо от конете. През 1815 г. Дж. Л. Макадъм (1756-1836) дал името си (ко-1 ето по цял свят се пишело погрешно) на система за строителство на пътища, която ] използвала основа от натрошени камъни и насмолено покритие.
Нищо не можело да стане без пари. Били нужни огромни суми пари от страна 1 на инвеститорите, склонни да поемат огромни рискове, за да получат огромни, но несигурни печалби. Такива пари можели да бъдат на разположение само в страни, където други форми на прединдустриапна инициатива били акумулирали готов запас от спекулативни пари.
Демографските фактори също били от изключителна важност. Не е трудно да i се разбере работата на демографския мотор, където процесът на Индустриалната революция генерирал нарастване на населението, а нарасналото население насърча-1 вало процеса на Индустриалната революция. Трудността е да се види как моторът е бил зареден и запален в началото. Във франция определено е имало дълъг период 1 на демографска немощ, през който la grande nation на Европа, двадесет милиона ак- ! тивно население, се оказало неспособно да повиши броя на французите през последните три века. Великобритания, точно обратно, се радвала на много предимства: * проспериращи фермери, опитни занаятчии, готови запаси на въглища и желязо, обширна търговска мрежа, малки вътрешни разстояния, търговски предприемачи, нарастващо население и политическа стабилност. Трябвало да минат десетилетия, преди някой да се опита да я конкурира. (Виж Приложение III, стр. 1300.)
Колективизмът - убеждението, че обществото като цяло може да има права и интереси - не бил много ясно изразен през този период. Той бил противоположен на индивидуализма, върху който се наблягало силно още от времето на Ренесанса и Протестантската реформация. Но той представлявал важно развитие на процесите. Той бил загатнат както в идеята за модерната държава, която наблягала върху общността от всичките си поданици, така и в дискусиите на физиократите и икономистите за функционирането на социално-политическия организъм. Той представлявал съществена характеристика в концепцията на Русо за общата воля и бил кардинален принцип на утилитаристите. Може да е бил насърчен и от тълпите във все по-нарастващите европейски градове, от гледката на индустриалните работници, които се изливали през фабричните врати. Във всеки случай силата на колектива, обуздана или необуздана, можела да грабне въображението не само на философите, но и на генералите, на подбудителите на тълпите и на поетите.
Романтизмът процъфтявал върху нарастващото напрежение. След първите наченки в Германия следващото поколение в Англия било пълно с поети и публицисти-особено триото от млади “езерни” поети, Семюел Тейлър Колридж (1772-1834), Уилям Уърдсуърт (1770-1850) и Робърт Саути (1774-1843), както и от удивителния Уилям Блейк (1757-1827), поет, гравьор, илюстратор. Немският романтизъм все още бил продуктивен. Приятелят на Гьоте, Фридрих фон Шилер (1759-1805), публикувал своите исторически драми “Валенщайн” (1799), “Мария Стюарт” (1800) и “Вилхелм Тел” (1804) по времето, когато Гьоте се придвижвал в друга посока. Но до времето, когато Уърдсуърт се катерел по скалите в Тинтьрн през 1798 г., именно английските романтици били водещи. Европа вече се хвърляла в ужасите на войната и революцията. Човечество-