Й. Г. Хердер (1744-1803), роден в Морунген (Мораг), започнал своята кариера като ентусиазиран читател на Русо, отказвайки се от работа в Рига, за да отплава за Франция. Плодовитият му ум родил богата реколта от мисли за културата, историята и изкуството. Внесъл своя антирационалистичен принос към епистемологичния дебат, предлагайки идеята, че възприятието е функция на цялостната личност. В своите Ideen zur Philosophie der Geschichte der Menscheit (1784-91) той развил критичната концепция на Вико за зараждането, растежа и смъртта на цивилизациите, но схващал прогреса като нещо много по-сложно от прост линеен напредък. В неговата собствена оценка обаче най-важната му задача се състои в доживотната му преданост на събирането и изучаването на фолклор и фолклорни песни, както немски, така и чужди. Тук се на-
КОНТИНЕНТ В СМУТ
699
GENUG
(% ОГАТО Имануел Кант починал в Кьонигсберг на 12 февруари 1804 г., неговата пос-
IZ ледна дума била Genug (Достатъчно). Никога в смъртта не е казана по-истинска
JL m. дума’.
Агрипина, майката на Нерон сл. Хр. 59 г “Унищожете утробата ми”
Пиер Абелар, философ 1142 г. “Не знам”
Папа Александър VI, Борджия 1503 г. “Чакайте една минута”
Шевалие де Баяр 1524 г. “Бог и моята страна”
Мартин Лутер 1546 г. “Да”
Крал Хенри VIII 1547 г. “Монаси, Монаси, Монаси!”
Франсоа Рабле 1553 г. “Може би отивам да
търся великото”
Уолтьр Райли 1618 г. (На палача) “Удряй, човече!”
Крал Чарлз I 1649 г. “Запомнете”
Томас Хобс 1679 г. “Велик скок в мрака”
Жул де Леспиназ 1776 г. “Още ли съм жив?”
Волтер 1778 г. “За Бога, оставете ме
да умра на спокойствие”
Император Йозеф II 1790 г. “Тук лежи Йозеф,
който не успя в своите начинания”
В. А. Моцарт 1791 г. “Аз пишех това за себе си”
Наполеон Бонапарт 1821 г. “Жозефин”
Лудвиг ван Бетовен 1827 г. “Комедията свърши”
Георг Вилхелм Хегел 1831 г. “И той не ме разбра”
Й. В. фон Гьоте 1832 г. “Още светлина!”
Натан Ротшилд 1836 г. “И всичко заради моите пари”
Дж. М. У Търнър, художник 1851 г. “Слънцето е Бог”
Хайнрих Хайне 1856 г. “Бог ще ми прости.
Това му е професията”
Чарлз Дарвин 1882 г. “Ни най-малко не се
боя да умра”
Карл Маркс (помолен да каже
последната си дума) 1883 г. “Давай, изчезвай!”
Ференц Лист 1886 г. “Тристан”
Император Франц-Йосиф 1916 г. (пеейки) “Боже, спаси императора!”
Жорж Клемансо 1929 г. “Искам да бъда погребан
изправен - с лице към Германия”
Хайнрих Химлер 1945 г. “Аз съм Хайнрих Химлер”
X. Г Уелс 1946 г. “Аз съм добре”
700
REVOLUTIO
мирала темата, която щяла да играе централна роля не само в литературата на романтизма, но и в цялата история на националните съзнания.
Всички изкуства реагирали на променящия се климат. В музиката Моцарт и Хайдн останали предани на класическия канон на подредената форма, изтънчеността и хармонията. Но Бетовен, който бързо усвоил класическите условности, се движел устойчиво към музикалния еквивалент на революционната буря и натиск. Той вече бил достигнал до времето на своята Симфония №3 “Ероика” (1805), първоначално ; посветена на Наполеон. Карл Мария фон Вебер (1786-1826), някога директор на операта в Дрезден, щял да се превърне в стереотип за артиста от епохата на романтиз-3 ма. Първата му успешна опера, Das Waldmädchen (1800), представяла покъртителната] история на едно нямо момиче, което общувало с горските тайни. Мелодичният гений на Франц Шуберт (1797-1828) угаснал рано, като неговата Недовършена симфония,] от болест и ненавременна смърт, но не и преди да съчини несравнима сбирка от над 600 песни. Заедно с признатите майстори имало и силна поддържаща група от почти изцяло чуждестранни имена като Й. К. Душек (1761-1812), Муцио Клементи (1752-1832), M. К. Огински (1765-1833), Й. Н. Хумел (1778-1837), Джон Фийлд (1782-1837) или Мария Шимановска (1789-1831) - последната, необичайна за своето време жена, изявяваща се като изпълнителка и композиторка.