45. Европа
706
REVOLUTIO
Но в мълчаливата маршируваща маса има достатьчно бъдеще. Не символичен Ноев ковчег, като при старите евреи, носят тези мъже; но с тях е и Договорът. Те също така оглавяват една нова ера в историята на хората. Цялото бъдеще е там и съдбата кръжи мрачно над него, в (техните) сърца и неоформени мисли…24
След като били свикани обаче, се оказало невъзможно Генералните щати да бъдат контролирани. Трите групи на духовенството, аристокрацията и Третото съсловие трябвало да се срещнат отделно и да следват дневен ред, съставен от кралските управители. Но Третото съсловие, което получило двойно представителство, както в Дофин, скоро разбрало, че може да насочва процедурите според собствените си желания, ако на тримата председатели бъде позволено да гласуват като един. Духовенството и аристокрацията, сред които имало много симпатизанти на Третото съсловие, не се противопоставили организирано. И така, на 17 юни, след като поканило другите две съсловия да се присъединят към него, Третото съсловие нарушило съществуващите правила и се обявило за единствено Национално събрание. Това бил решителният пробив. Три дни по-кьсно, прогонени от обичайната си зала, депутатите се срещнали на близкия тенискорт, le jeu de раите, и дали клетва да не се разпускат, докато франция не получи конституция. “Кажете на своя господар, извикал гръмог-ласно граф Мирабо към войските, изпратени да ги разпръснат, че ние сме тук по волята на народа и няма да се разпръснем пред заплахата от байонетите.” [gauche]
Последвало безредие. В двореца министрите на краля, които били склонни към помирение, се скарали с по-агресивните си колеги. На 11 юли Жак Некер, който бил посрещнат бурно и приветстван при откриването на Генералните щати, бил освободен. Париж експлодирап. Революционният щаб се събрал около дук Д’Орлеан в Пари Роял. Градините на Пари Роял се превърнали в прочута сцена за речи и свободна любов. Секспредставленията се изнасяли наред с всякакви политически обръщения. “Прогонването на Некер, крещял въодушевеният оратор Камий Демулен, страхувайки се от репресии, е сигнал за друга Вартоломеева нощ срещу патриотите.” Кралският гарнизон бил победен. На 13-и бил създаден Комитетът за обществено спасение и 48 000 души се записали в Националната гвардия под ръководството на генерал Лафайет. Бунтовнически банди съборили омразните barrières, или вътрешни митнически постове в града, и ограбили манастира “Сен Лазар” в търсене на оръжие. На 14-и, след като от Hôtel des Invalides били извадени 30 000 мускета, кралската крепост Бастилията била обсадена. Последвала кратка престрелка, след която губернаторът капитулирал. Кралят изгубил своята столица.
В този момент, в центъра на събитията, все още имало надежда за дисциплинирано уреждане на нещата. На 17-и, за голяма изненада, Луи XVI тръгнал от Версай за Париж и надянал открито кокардата с трикольора. В провинциите, точно обратно, новината за падането на Бастилията предизвикала оргия от атаки срещу “четиридесетте хиляди други бастилии”. Замъците и манастирите били изгорени; благородни-ческите семейства, атакувани безразборно от гладните селяни, започнали да емигрират; градовете декларирали самоуправление; разбойничеството процъфтявало. Франция се разделяла на въоръжени лагери. Това бил сезонът на /а Grande Peur, Големия страх - едно лято на безпрецедентна социална истерия, подхранвана от слухове за аристократични кроежи и селски зверства из цялата страна25.
КОНТИНЕНТ В СМУТ
707
От тогава нататък Революцията овладявала своята инерция, своя ритъм, диктуван от вълните на неконтролираните събития. Тя преминала през три основни фази.
В първата, петгодишна фаза, 1789-94 г., Френската революция се ускорила през още по-нарастващи степени на радикапизъм, докато всички институции на предишния социален и политически ред не били пометени. В продължение на повече от две години Националното събрание, Constituante, се трудило по проекта за конституционна монархия. В една цяла нощ, 4-5 август 1789 г., тридесет отделни декрета премахнали всички инструменти на крепостничеството и аристократичните привилегии. Декларацията за правата на човека (26 август 1789) била последвана от премахване на провинциите (декември 1789) и от граждански щат за духовенството (юни 1790). Оказало се, че стабилност и консенсус могат да бъдат постигнати, когато в навечерието на годишнината от падането на Бастилията, на 14 юли 1790 г., цяла Франция се присъединила към големия фестивал на федерацията. В Париж кралят посетил службата в присъствието на водачите на събранието и командира на Националната гвардия генерал Лафайет и дал тържествена клетва за вярност, предложена от епископа наОтун, Талейран.