Ляво––––––––––––––– Дясно
Прогрес Регрес
Онова, което е общо за праволинейните и за биполярните схеми, е съмнителното предположение, че “ляво” и “дясно” са прости противоположности.
Поради това пространственото подреждане на политическите събрания включва важни съображения. Британската камара на общините например поставя пейките на правителството отдясно на говорителя, директно противопоставени срещу пейките на опозицията отляво на говорителя. Тя отразява точно противниковата политика в двупартийната система, поставяйки министрите и министрите в сянка едни срещу други в техните препирни. Това също е диалектическа концепция, обезсърчаваща активно дейността на една трета пар-
КОНТИНЕНТ В СМУТ
709
тия и коалиционния дух, от който зависят повечето континентални събрания. Тя не може да се адаптира към целите на едно събрание, избрано на принципа на пропорционалното представителство. Точно обратното е в Камарата на лордовете, която трябва да осигури условия за значителна група от независими членове на “кръстосаните пейки” и е подредена върху трите страни на отворен правоъгълник. Във Върховния съвет на СССР събраните накуп редове на неразделената зала показваха принудителното единодушие на всички присъстващи. (Виж Приложение III, стр. 1334.)
Въпреки това двадесетвековният опит е показал, че политическата десница може да бъде точно толкова радикална, колкото и политическата левица. Освен че се противопоставят помежду си, радикалните елементи отляво и отдясно имат общата амбиция да отхвърлят демократичния консенсус. В тази светлина идва идеята, че политическите сили може да са подредени около кръгла писта. В тази схема не само лявото противостои на дясното, но и тоталитаризмът противостои на демокрацията:
ДЕМОКРАЦИЯ ЦЕНТЪР
ЛЯВО ДЯСНО
ТОТАЛИТАРИЗЪМ
При тези съображения се оказва, че конската подкова, или полукръгът, осигурява най-подходящото пространствено подреждане за многочислените, но конкурентни интереси в рамките на едно демократично събрание. Такова е разположението не само в много национални събрания в Европа, от Варшава до Париж, но и в “Ает/сегс/е” на Европейския парламент в Страсбург2.
лират за отмяна на монархията. Петстотин пламенни марсилци тръгнали на поход в подкрепа на Париж. На 10 август, с марсилците в авангард, Тюйлери бил щурмуван своевременно и кралската швейцарска гвардия била изклана. През септември, когато Комуната контролирала столицата, хиляди в парижките затвори били изклани хладнокръвно; кралят бил детрониран; и била провъзгласена Републиката.
Откриването на Националния конвент на 20 септември съвпаднало точно с канонадата от Валми, която спасила Революцията от потушаване с чужда намеса. 22 септември, денят, когато била провъзгласена Републиката, по-късно бил приет за начална точка на революционния календар, [vendémiaire].
С времето изпълнителната власт била концентрирана в два последователни Комитета за обществено спасение - първият (април-юли 1793), доминиран от Дантон, вторият (юли 1793 - юли 1794) - от Робеспиер. Било приключено с независимите инициативи на Конвента. Войната в чужбина била водена енергично. “Контрареволюцията” във Вандея и другаде била атакувана безмилостно. Била приета нова, суперде-
710
REVOLUTIO
VENDÉMIAIRE
ПРЕЗ октомври и ноември 1793 г. Френският национален конвент гласувал за въвеждане на Републикански календар, базиран върху революционни принципи. В серия от декрети било решено, че годината трябва да започва в полунощ на есенното равноденствие на 22 септември и че Година I от Републиканската ера трябва да е започнала в деня на провъзгласяването на Републиката, 22 септември 1792 г. Годината щяла да бъде разделена на дванадесет равни месеца от по тридесет дни, а всеки месец — на три десет дневни “десетици” (Вече нямало да има нито седмици, нито недели.)
МЕСЕЦИ: Vendémiaire (Месец за гроздобер); Brumaire (Месец на мъглата); Frimaire (Месец на сланата); Nivôse (Месец на снега); Pluviôse (Месец на дъжда); Ventôse (Месец на вятъра); Germinal (Месец на семената); Floréal (Месец на цветята); Prairial (Месец на сенокоса); Messidor (Месец на жътвата); Thermidor (Месец на горещината); Fructidor (Месец на плодовете).
ДНИ: I 11, 21, primidi; 2, 12, 22, duodi\ 3, 13, 23, tridi; 4, 14, 24, quartidr, 5.15,25, quintidi’, 6, 16, 26, sextidi’ 7, 17, 27, septidr, 8, 18, 28, octidi; 9, 19, 29, nonidi\ 10, 20, 30, decai. (Виж Приложение III, стр. 1294-5.)
Когато системата била приложена на практика, 1 януари 1794 г. официално бил трансформиран в Duodi на 2-та Декада, 12 нивоз, Година II.
За да се съобрази с естествената година от 365 1/4 дни, календарът бил организиран в групи от по четири години, наречени franciades\ а на всяка година били отпуснати по пет допълнителни дни, sans-culottides. Четвъртата година от всяка franciade получавала допълнителен “високосен ден”, Jour de la Révolution.