6. Европа
82
PENINSULA
Ако се получи “преобръщане” на водните слоеве, това би предизвикало “най-ужас-ния катаклизъм, поразил земята след последната ледникова епоха”9.
Тъй като безспорното завладяване на европейските морета се е оказало невъзможно, неизбежно се е обръщало специално внимание на техните три стратегически входа. Гибралтар, Дарданелите и Датският проток са давали прекомерна сила и влияние на държавите, които са ги кoнтpoлиpaли.[SUND]
4. Сушата на Полуострова е увеличена от няколко големи полуострова, които навлизат в околните морета. Един такъв планински нос, Скандинавия, е издаден в Балтийско море. Другите три - Иберийският, Италианският (Апенинският) и Балканският масиви - са издадени в Средиземно море. Други два - Крим и Кавказ - са издадени в Черно море. Всеки от тях, макар и физически присъединен към Континента, може да бъде достигнат по-лесно по море, отколкото по суша.
Скандинавия, някога място на свиване на европейската ледена шапка, никога не е могла да издържа голямо население. Но дивите западни фиорди са смекчени от Гълфстрийма; планините са богати на минерали; а мореновите езера, останали от отстъпващите ледници, са пълни с риба. Онова, което на скандинавците им липсва по отношение на климатичните условия, се компенсира от една сигурна родна основа.
Иберийският полуостров се състои най-вече от високи плата, отделени от останалата част на Континента от високите върхове на Пиренеите. Източното му крайбрежие оформя част от средиземноморския свят и в древността е бил привличан последователно в картагенската, римската и мюсюлманската сфери на влияние. Но от
SUND
КАТО своето южно съответствие при Гибралтарския проток, Датският проток е наречен вратна вена на Европа. Контролирайки единствената точка на входа към едно голямо море, той има огромно стратегическо и търговско значение. Неговият потенциал е бил осъзнат за пръв път през 1200 г., когато датският крал Кнут VI хвърлил в затвора няколко търговци от Любек и ги държал там, докато те не заплатили правото си за преминаване през богатите на херинга води на Балтийско море. Оттогава нататък таксите за правата върху протока били изисквани дотогава, докато датчаните успявали да ги налагат. Те били приети от другите средновековни балтийски сили като Полша, Тевтонския орден и от Ханзата и били запазени след шведското предизвикателство през XVII век. Те западнали след 1732 г., но продължили да съществуват до Договора за откупуване от 1857 r., когато британските морски сили най-накрая убедили датчаните да разменят старите си интереси. Дори тогава Протокът останал важен до завладяването на Кил от Прусия през 1866 г. и възможността за заобикаляне на Протока след построяването на Канала от кайзер Вилхелм (1895). След като вече самолетите могат да летят над тях, морските теснини, включително и Ламаншът, са загубили голяма част от стратегическото си значение. Останали са само спомените за величие, за прекосяването им и сянката от призрака на Хамлет в битките за Елсинор.
ОКОЛНА СРЕДА И ПРЕДИСТОРИЯ
83
безводната му вътрешност се стига до Атлантика през долините на реките Дуеро и Тежу. Следователно в модерните времена, докато Арагон се разширява на изток към Средиземно море, Португалия и Кастилия се движат уверено към западния океан. Те са били първите европейски колониални сили и някога са поделили света помежду си.
Италия (Апенинският полуостров) е най-съвършеният от всички полуострови. Алпийската бариера на север е без никакви пукнатини. Долината на р. По е богата на природни хранителни продукти. Дългият, скалист “ботуш” е подслонил много плодородни, непревземаеми долини с готов достъп до морето. Някои от тези италиански местности са били богати и насочени навън; една от тях, Рим, дава началото на най-голямата империя в античния свят. Но и след упадъка на Рим италианците са можели да защитават независимостта си така, че Италия не се е обединила отново в продължение на почти 2000 години.