Периодизацията, подредена според изпълнителната власт, дава малко по-различен резултат. В този случай фазата на конституционната монархия продължава от юни 1789 г. до септември 1792 г.; Първата Република-от 1792 г. до ноември 1799 г.; диктатурата на Наполеон - от “18 брюмер” до 1815 г. (Виж Приложение III, стр. 1292-3.)
714
REVOLUTIO
Пълният обхват на революционното мнение става очевиден в началото на 90-те години на XVIII век чрез дебатите на Националното събрание и образуването на политически клубове.
Първоначалните конституционаписти, водени от граф Оноре де Мирабо (1749-91), имали заслугата за премахването на абсолютната монархия и на привилегиите на аристокрацията и духовенството. До времето на (естествената) смърт на Мирабо през април 1791 г. те се превърнали в силно притиснато малцинство. Срещали се в клуба на Feuillants, а след бягството на краля във Варен останали с невъзможната задача да забавят смъртта на непопулярната монархия. В един момент Мирабо имал идеята да посвети паметник на Луи XVI, “основателя на френската свобода”.
Жирондистите получили името си от група депутати от Бордо, столица на Жиронда, ръководени от красноречивия адвокат Пиер Верно (1753-93), които дошли заедно в Законодателното събрание. Те били центристите от ранните години, желаещи да си съдействат с кралското правителство, но все повече давали израз на демократичните си и републикански чувства. Тяхната дейност се въртяла около салона на мадам Ролан, а влиянието им достигнало своя връх през 1792 г., когато управлявали последното правителство на краля и предшествали преминаването към Републиката.
Якобинците, точно обратно, la Société des Amis de la Liberté et l’Égalité, били привърженици на неограничената демокрация, на революционната диктатура и на насилието. Те получили името си от мястото на своя клуб в бившия доминикански женски манастир на Рю Сен Оноре. (Доминиканците в Париж били известни като “якобинци” заради по-ранната си резиденция на Рю Сен Жак.) Те оформили малка, твърда като желязо клика - може би около 3000 души, които усъвършенствали изкуството да хванат за гърлата 20 милиона. Техните членове варирали от принц Де Брогли и двама херцози - херцог Д’Егйон и младия херцог Де Шартр (бъдещия крал Луи-филип) - до недодялания селяк, “Реге” Жерар. Жерар някога им казал: “Щях да си представя себе си в Рая сред вас, ако там нямаше толкова много адвокати.” Сред техните водачи били Жорж Дантон (1759-94), когото Карлайл нарекъл “Човек от голямата огнена гръд на самата Природа”, Камий Демулен (1760-94), журнапист-подстрекател, който умрял до него, Жан Марат (1743-94), “болният лекар”, редактор на L’Ami du Peuple; Жером Петион де Вилянова (1756-94), известно време кмет на Париж, Антоан Сен Жюст (1767-94), известен като “Архангелът на Терора” и като “Св. Йоан” заради своето раболепие към Робеспиер, и самият Робеспиер.
За Максимилиан Робеспиер (1758-94), суровия, пуритана, “неподкупния адвокат от Арас”, се говорело, че някога, преди Революцията, отказал кариера като съдия, за да не му се налага да осъди човек на смърт. Неговата власт и влияние приели легендарни размери по време на втория Комитет за обществено спасение. Той бил героят на парижката тълпа, въплътеният дявол за своите противници.
Якобинците се появили за пръв път през 1791 г. чрез рисковата politique du pire на краля, базирана върху идеята да повиши най-свирепите си противници с надежда да укроти останалите. След като Петион бил назначен за кмет на Париж с одобрението на краля, те овладели непоклатимо общинското управление на столицата - Комуната. След като елиминирали систематично своите съперници и усмирили Конвента, те избили и хората от собствените си редици, докато само Робеспиер останал жив. Лозунгът на Дантон бил “De l’audace, encore de l’audace, toujours de l’audace”. Сен
КОНТИНЕНТ В СМУТ
715
Жюст, атакувайки монархията, декларирал: “Никой не може да царува невинно.” Предлагайки преразпределянето на богатствата на своите врагове, той казал: “Щастието е нова идея в Европа.” Робеспиер веднъж попитал Конвента: “Citoyens, voulez-vous une Révolution sans révolution?” (Граждани, искате ли Революция без революция?) Свързаният с тях Клуб на корделиерите, /а Société des Droits de l’Homme et du Citoyen, чиито членове донякъде съвпадали с якобинците, се събирал в бившия францискански манастир в парижкия район Корделиер. Последните им водачи, истинските enragés като Ж. Р. Ебер (1757-94), се отличавали със своя войнствен атеизъм и с култа си към разума. Ебер бил екзекутиран по заповед на Робеспиер за “екстремизъм”, [gauche]