718
REVOLUTIO
NOYADES
ПРЕЗ лятото на 1794 г. френските републикански офицери в Нант имали толкова много бунтовници от Вандея за избиване, че не знаели как да го направят. Те вече били развихрили “адските колони”; и били застреляли цели партиди от по хиляди пленници. Но това не било достатъчно. После им хрумнала идеята за издаването. Нант бил атлантическо пристанище за търговия с роби; и те имали подръка флот от големи, плитки стари кораби. Като потопявали един натоварен кораб в реката през нощта, а после го изваждали, те изобретили ефикасна и небиеща на очи система за повторно използване на смъртните каюти. Това били ужасните noyades. Необходимостта се оказала майката на изобретението в технологията на смъртта1.
Век и половина по-късно нацистките офицери в окупирана Полша се изправили пред подобен проблем. Имали толкова много евреи за избиване, че не можели да се справят. Те били развихрили Einsatzgruppen; били оставили евреите да измират от глад в претъпканите гета; в Собибор изкарали своите жертви в полето в железопътни вагони, пълни с негасена вар2. Но това не било достатъчно. После им дошло наум за обгазяването. Първоначалните опити с въглероден окис в мобилни фургони се оказали незадоволителни. Но в началото на 1941 г. експериментите с използване на капсули със Zyklon-B в запечатани камери заедно със съвета на водещите немски проектанти на крематориуми3, обещали голямо нарастване на капацитета. За една година нацистката SS успяла да въведе програма за индустриализиран геноцид в нарочно построени за целта съоръжения4.
Един свидетел от лагера на смъртта в Треблинка по-късно ще опише процеса пред следователите от Нюрнбергския процес:
[РАИЗМАН] Транспортите пристигаха там всеки ден; понякога три, четири или пет влака, пълни изключително с евреи. Веднага след тяхното пристигане хората трябваше да се строят на перона — мъже, жени и деца отделно. Бяха принуждавани да се съблекат незабавно… под ударите на немските камшици. После бяха задължавани да вървят голи по улицата до газовите камери.
Как наричаха тази улица немците?
Himmelfahrtstrasse [пътят към небесата].
Кажете ни, моля, колко живееше човек след пристигането си?
Целият процес на събличането и слизането до газовите камери за мъжете продължаваше от осем до десет минути, а за жените — около петнадесет минути, защото жените трябваше да си бръснат главите…
Кажете ни, моля, как изглеждаше по-късно гарата Треблинка?
Командирът на лагера, Курт Франц, построи първокласна железопътна гара с табели. Бараките където се складираха дрехите, имаха табели с надпис “Ресторант”, “Гише за билети”, “Телеграф” и така нататък…
Нещо като бутафорна гара?… Кажете ни как се държаха немците, когато избиваха своите жертви?
Те заведоха една стара жена с нейната [бременна] дъщеря до тази сграда. Няколко немци
КОНТИНЕНТ В СМУТ
719
дойдоха да наблюдават доставката… бабата се молеше да я убият. Но, разбира се, новороденото бебе бе убито първо, после майката на детето и накрая бабата…
Кажете ни, свидетелю, колко души бяха изтребвани средно в лагера всеки ден?
Средно от десет до двадесет хиляди всеки ден.5
Може да се изкаже възгледът, че нацистките газови камери отразявали “човешки подход”, сроден с този на добре регулирана скотобойна. Ако низшите раси трябвало да измрат, било подобре те да измрат бързо, отколкото в продължителна агония. На практика не съществуват доказателства, че нацистката логика е имала подобни съображения. Операцията в нацистките лагери на смъртта се характеризирала с напълно безсърдечна ефективност и безпричинно зверство.
“Фабриката за смърт” в Ясеновац в Хърватия била обслужвана от фашистките устати от 1942 до 1945 г. Тя се превърнала в обект на интензивна пропаганда в следвоенна Югославия; и още оттогава се поставя под въпрос официалният брой на “700 000 жертви, предимно сърби”. Но не може да има съмнение за пълната липса в Ясеновац както на милост, така и на модерни технологии. Изобилстват сензационните истории. Но застрелването или обгазяването може да се счита за благословено измъкване пред смъртта от масовото пребиване с тояги, пред потапянето във врящи казани или пред обезглавяването с ръчен трион.