В икономическата сфера революционните режими изпробвали дълга серия от експерименти. През 1790 г. Избирателното събрание, след като премахнало старите приходи, било принудено да измисли нови данъци върху земята, доходите и имотите. То финансирало национализацията на църковните имоти чрез издаване на прочутите assignats, или държавни облигации, които бързо се изродили в силно обезценена форма на книжни пари. През 1793 г. якобинците приели икономическа програма, предназначена да посрещне изискванията на една масова армия, на Терора и на тяхната собствена социапна идеология. Тяхната доктрина за “единичната воля” била приложена към икономиката не по-малко, отколкото към политиката, и родила управлявана от държавата оръжейна индустрия; строг ценови контрол чрез Закона за максимума и анулиране на всички селски дългове. През 1795 г. Директорията все повече разчитала на грабежа и данъците като заместител на икономическата политика. Наполеон прибавил възгледа на старомоден колбертиански меркантилист. Грандиозните общес-
724
REVOLUTIO
твени проекти станали възможни заради приоритета, даден на редовния вътрешен паричен оборот.
И Републиката, и Империята се противопоставяли на свободната търговия, а дългата борба с британците за контрола върху търговското корабоплаване започнала по време на първата Коалиция. През ноември 1806 г. Берлинският декрет на Наполеон официално обявил Британските острови за държава, подложена на блокада. “Желая, казал той, да завоювам морето чрез силата на сушата.” Британският отговор дошъл с Нареждането на Съвета от 1807 г., забраняващо на всички неутрални да търгуват с франция освен чрез специален лиценз. Това на свой ред провокирало Миланския декрет на Наполеон от декември 1807 г., заплашващ с ужасно възмездие всеки, който спазва британските правила. Получената в резултат на това континентална система била наложена на всички страни, окупирани от Франция, и създала условия за сътрудничество на Наполеон с други държави като Дания, Швеция и Русия. Това дало на Европа първото усещане за обединена икономическа общност; но също така генерирало много недоволства, които подкопали френската позиция.
Данъчното облагане претърпяло много превратности. Старите омразни данъци и облекчения изчезнали. Конституционният режим се стремял към безпристрастно и универсално данъчно облагане за всички; докато якобинците въвели изискването избирателното право да бъде ограничено само до данъкоплатците. Директорията се върнала назад към демокрацията за собствениците на имоти. При Империята, макар че поземлените данъци били управлявани много по-ефективно, данъчното бреме, особено за селяните, било огромно.
Пороят от законодателна дейност през 90-те години на XVIII век причинил задръстване, което можело да бъде оправено само чрез подробно преразглеждане и систематизиране. Работата, започната от Конвента през 1792 г., достигнала своята кулминация в колосалния Граждански кодекс (1804), който скоро щял да бъде преименуван в Code Napoléon. Кодексът заменил 360-те местни кодекса, влезли в сила от 1789 г| и прокарал среден път между римското право на юг и обичайното право на север, между егалитаристките принципи от 1789 г. и авторитарната, имотна реакция на Директорията. (Обичайното право изгубило своето място в гражданската сфера.) Универсалните права на гражданите и на равенството им пред закона били потвърдени. В семейното право гражданският брак и разводът били запазени; но равното разделяне на имотите било ограничено до мъжките наследници. Омъжените жени били преценени за “неспособни” да сключват договори. Този кодекс повлиял дълбоко върху социалното развитие в поне тридесет страни.
В дългосрочен план Революцията вероятно имала най-голямо влияние в сферата на чистите идеи. По-голямата част от това подробно законодателство щяла да бъде ревизирана след 1815 г. или останала приложимо само във франция. Но много от основните идеи и идеали продължили да съществуват, за да може целият свят да размишлява върху тях дори тогава, когато не намирали непосредствена форма на практическо изражение. Републиканството например било провалено във франция дълго преди реставрацията на монархията през 1814-15 г. Но то останало живо, за да подхранва традицията, която отново настояла за правата си през 1848-51 г. и овладяла страната за постоянно след 1871 г. Тъй като монархията все още била господстваща
КОНТИНЕНТ В СМУТ
725
форма на управление в Европа през XIX век, споменът и примерът на Първата френска република от 1792-9 г. щял да запази своя притегателен чар.