Самата идея за революцията била неустоима дори там, където революционните движения били потискани. Пред 1789 г. повечето европейци имали статичен възглед за политическия и социалния ред, където в най-добрия случай промяната можела да бъде ограничена и постепенна. След 1789 г. всички знаели, че светът може да бъде обърнат надолу с главата, че решителните хора могат да мобилизират социалните сили и психологическите двигатели, които лежат под повърхността и на най-спокойното общество. Тя дала и мощен импулс за развитието на социалните науки. След това революцията щяла да бъде разграничавана от всички по-дребни форми на бунт, jacquerie, или putsch.
Контрареволюцията също се извисила. След това революционните убеждения щели да бъдат балансирани от техните противоположности. Reflections на Бърк (1790) в англоезичния свят, както и Гьоте в германския свят, щели да имат трайно влияние. Теоцентричните Considérations (1796) на Дьо Местр, който възприемал Революцията като Божи гняв, щели да имат много потомци, простиращи се през поколенията чак до Александър Солженицин. Всички те споделяли инстинктивната реакция на Бърк срещу “антагонистичния свят на лудост, дисхармония, порочност, объркване и безполезна печал”.
Концепцията за човешките права, макар че не била измислена от френските революционери, определено получила най-силния си модерен стимул чрез Революцията. Декларацията за правата на човека и гражданина пренесла напред съграденото от английския законопроект за правата от 1689 г. и фундаменталните декларации, свързани с обявяването на независимостта на САЩ. Критикувана остро и осакатена, тя оцеляла като траен монумент за ранния идеализъм на Революцията. Приета на 26 август 1789 г. “в присъствието и под покровителството на Върховното Същество”, тя съдържала Преамбюл в стила на своята американска предшественичка и седемнадесет параграфа, изброяващи трайните “естествени, неотменими и свещени права” на Човечеството:
I. Хората се раждат и остават свободни и равни в своите права. Социалните различия могат да се основават само върху обществената полезност.
II. Целта на всяка политическа асоциация е съхраняването на естествените и неотменни права на хората. Тези права са свобода, собственост и безопасност и съпротива срещу тиранията.
III. Принципът за всеобщ суверенитет е залегнал в нацията. Никоя група хора и никой индивид не може да упражнява власт, която не произлиза от това.
IV. Свободата се състои в това да правиш всичко, което не вреди на другите.
V. Законът може да забранява само действия, които са вредни за обществото…
VI. Законът е изражение на Всеобщата Воля… Той трябва да бъде еднакъв за всички, независимо дали защитава, или наказва.
VII. Никой човек не може да бъде обвинен, арестуван или задържан освен в случаите, определени от закона.
VIII. Законът трябва да определя само наказания, които са строго необходими. Никой човек не може да бъде наказван по закони, действащи с обратна сила.
726
REVOLUTIO
IX. Всеки човек [се] приема за невинен, докато не бъде признат за виновен…
X. Никой човек не трябва да бъде притесняван заради своите възгледи, дори и религиозни, стига тяхната проява да не застрашава обществения ред.
XI. Свободната обмяна на мисли и мнения е едно от най-ценните права. Поради това всеки гражданин може да пише, говори и публикува свободно с уговорката, че ще трябва да дава сметка за злоупотреби, определени от закона.
XII. Изисква се обществена сила, която да защитава [горните] правата. Тя се институционализира в полза на всички, не за употреба от онези, на които е поверена.
XIII. Общественото данъчно облагане е необходимо за издръжка на войските и администрацията. То трябва да бъде поделено между всички граждани без разграничение, според техните способности.
XIV. Гражданите… имат правото да одобряват целите, нивата и размера на данъците.
XV. Обществото има правото да държи сметка на всеки обществен служител.
XVI. Всяко общество, в което правата не са гарантирани и властите не са разделени, няма своя конституция.
XVII. Собствеността е свещено и неприкосновено право, никой човек не може да бъде лишаван от нея, освен по обществена необходимост, законен процес и справедлива компенсация.11
Общественото мнение поддържало, че “Правата на Човека” автоматично включват и правата на жените. Но няколко смели души, включително Кондорсе, не се съгласили с това, твърдейки, че жените просто били пренебрегнати. С времето първоначалната Декларация била допълнена с нови идеи, особено за човешките права в социалната и икономическата сфера. Параграф XXI от ревизираната Декларация от юни 1793 г. гласял: