Полската конституция в никакъв случай не била якобинска. Но през пролетта на 1791 г. Екатерина не искала да избира много между революционна Полша и революционна Франция… [Тя] усетила революционното подводно течение в Полша… и съкрушила Революцията там, където можела да I достигне най-лесно35.
Свиквайки фалшива конфедерация от предателски настроени полски аристократи в Санкт Петербург и притискайки краля на Прусия да изостави полските си симпатии, за да не пострада, тя наредила на руската армия да настъпи в същото време, когато Луи XVI наредил на френската армия да направи същото. Така революционните войни започнали едновременно на изток и на запад. Щели да минат двадесет години преди инициаторите, франция и Русия, да се срещнат за решителното изпитание на силите.
Руско-полската война от 1792-3 г. била съставна част от революционната панорама. Тя до голяма степен определила баланса на силите, които по-късно щели да очакват Наполеон на изток. Изходът не бил предрешен. Командвана от племенника на краля Йозеф Понятовски и от ветерана от американските войни Тадеуш Костюшко, основател на академията “Уест Пойнт”, неопитната полска армия се проявила добре. Майсторска победа била постигната при Зиеленце в Подолия на 18 юни 1792 г., един месец след като руските сили навлезли в Полска Украйна. Полската позиция продължавала да изглежда удържима, докато не била заобиколена от прусаците в тил. Накрая проблемът бил решен по-скоро от капитулацията на краля, отколкото със силата на оръжието. Присъединявайки се към подкрепяната от Русия Конфедерация от Тарговица, за да прекрати проливането на кръв, Станислав Август приел условията за Втората подялба, подписани в Санкт Петербург на 4 януари 1793 г., и се захванал да ги прилага на практика. Шест месеца по-късно последният Сейм в историята на Републиката се събрал в Гродно в Литва под сянката на руските оръжия. Представителите на аристокрацията, заплашени с отчуждаване на имотите им, придали законова форма на унижението на своята страна. Конституцията от трети май, обругана надлежно, била анулирана. Русия анексирала огромна територия, с размерите на половин франция. Прусия взела Данциг (който скоро се разбунтувал). гтои]
732
REVOLUTIO
TOR
Brandenburger tor била построена като една от деветнадесетте порти на стария укрепен град Берлин през 1793 г., годината, в която Кралство Прусия влязло в революционните войни. Елегантната й дорийска колонада била по модел на Пропилея в Атина. Увенчана от своята Auriga — група от гигантски бронзови фигури, изобразяващи “Колесницата на Победата” — на нея било съдено да се извисява над модерните германски трагедии и триумфи. Тя видяла величественото влизане на Наполеон в Берлин през 1806 г. и всички други военни паради, които гърмели и трещели по булевард “Унтер ден Линден” в чест на краля, кайзера, президента и фюрера. През 1871 г. приветствала победните войски, завръщащи се от Френско-пруската война в един град, все още описван като “нехигиеничен” и “нерелигиозен” — събитие, което дало импулса за първата реконструкция на Берлин като имперска столица на Германия. През 1933 г. тя подслонила канцлера Хитлер. По време на Битката за Берлин през април-май 1945 г. тя останала на разделителната линия между конкуриращите се Беларуски и Украински “фронтове”, командвани от маршалите Жу-ков и Конев. В деня, когато руските сержанти от армията на Жуков забили червеното знаме върху близкия Райхстаг, нейните руини приели червено-белия вимпел от войниците на I Полска армия под командването на Конев. През 1953 г. тя се извисявала над фаталния протестен марш на източногерманските работници. От август 1961 до ноември 1989 г. тя оформяла жертвения център на Берлинската стена.
През вековете Auriga била възприемана като несъзнателен ветропоказател за политическия климат. През 1807 г. тя била пренесена в Париж. Възстановена през 1814 г., била издигната отново, като колесницата гледала на запад. През 1945 г. тя била разрушена, за да бъде заменена през 1953 г. с нови скулптури от оригиналните калъпи. Този път комунистическите власти обърнали колесницата на изток. Във всеки случай, когато през 1991 г. започнала третата реконструкция на Берлин, в подготовка за правителството на отново обединената Германия, Auriga твърдо се обърнала на запад. Нейната стойка отбелязва състоянието не само на отношенията между двете половини на Берлин, но и между двете половини на Европа1.
Символични жестове от бронз или камък могат да се открият на много места. В Загреб например статуята на хърватския герой с неговия обвиняващ пръст, насочен към Будапеща, генерал Йелашич, за пръв път била издигната в края на XIX век. През 1991 г. тя била пренасочена, за да сочи безпогрешно към Белград. През 1993 г. докладите свидетелстват, че била обърната още веднъж, за да сочи към Книн, столицата на самопровъзгласилата се Сръбска република Крайна.