На запад революционните войни израснали в титаничен комплекс от конфликти, погълнал почти целия Континент. Кампанията от 1792 г. уплашила силно франция и подтикнала революционните водачи първо да детронират краля, а после да организират едно широко военно начинание. Първоначалното френско нахлуване на австрийска територия скоро било обърнато обратно от настъплението на пруските и австрийските колони във франция. Но енергичният политически манифест на херцог Брунзуик не бил придружен от енергични военни действия. Прусаците се придвижвали тол-
КОНТИНЕНТ В СМУТ
733
кова бавно, че Гьоте, който пътувал с отряда от Ваймар, имал време да извърши своите експерименти за психологическия ефект от оръдейните гюлета. Те все още били в Аргонската гора, на двадесет мили от границата, когато в Битката край Валми на 20 септември 1792 г. били отблъснати от “революционната канонада”. След това войната подхранвала Революцията, а Революцията подхранвала успешната война. Преди да изтече годината, революционните армии се върнали в Нидерландия и превзели Са-воя. Те продължили марша си все по-напред и по-напред в продължение на почти двадесет години.
Развитието на революционните войни често се описва въз основа на трите големи коалиции, събрани срещу Франция през 1793-6,1799-1801 и 1805-14 г. Това е подвеждащо отчасти, защото сраженията често продължавали в интервалите между коалициите. Интересите на континенталните сили, които представлявали гръбнака на коалиционните армии - Австрия, Прусия и Русия, - не винаги съвпадали с главните организатори на коалициите, британците и с тези на техния велик военен министър Уилям Пит Младши (1759-1806). Според различните критерии не е имало само три, а пет, шест или седем коалиции. Конфликтът добил важни икономически и политически измерения. В няколко случая той преминал границите на Европа и проявил признаци на глобална, интерконтинентална стратегия.
Първата Коалиция, 1793-6 г., демонстрирала колко трудно е да се задържат съюзниците заедно. Русия допринесла малко, тъй като била заета с поглъщането на Полша. Прусия напуснала коалицията през 1795 г. поради същата причина. Австрия останала изложена на опустошителните френски атаки както в Нидерландия, така и в Северна Италия. През 1795-6 Испания преминала на другата страна и Британия останала сама, само с флота, който да отбие надвисналото бедствие. Французите, докато потушавали Контрареволюцията у дома, започнали да произвеждат революционни режими в чужбина. Батавската република (1794) в Холандска Нидерландия била първата от многото, французите също така започнали да разпределят млади генерали с изумителни умения и енергия. Първият от тях бил генерал Лазар Хох (1769-97), който завоювал Рейн, разбил шуаните и веднъж тръгнал да завладее Ирландия.
На изток, въпреки Втората подялба, Полша-Литва все още отказвала да се предаде. В началото на 1794 г. Тадеуш Костюшко се върнал от заточение и на 24 март на пазарния площад в Краков прочел Постановлението за въстание, “за национално самоуправление… и за общата свобода”. През май той издал манифест, гарантиращ освобождаване на крепостните. Победата на неговите селски косачи над професионалната руска армия край Рацлавице (4 април) повторила триумфа на вандейците при Шолет. Но тълпата във Варшава и Вилно продължавала да вилнее. Народни съдилища осъждали епископите, руските агенти и конфедератите на смърт. Тук поне имало открита революция: монарсите трябвало да действат. Варшава била обсадена от прусаците откъм запад. Две руски армии настъпили от изток. На 10 октомври, край Ма-човиче, раненият Костюшко паднал от коня си и някой съобщил (погрешно), че крещял “Finis Poloniae”. Суворов щурмувал източното варшавско предградие Прага и подложил жителите му под меча. Той изпратил до Санкт Петербург доклад от три думи -УРА, ПРАГА, СУВОРОВ - и получил отговор от три думи - БРАВО ФЕЛДМАРШАЛ, ЕКАТЕРИНА. [METRYKA]
734
ЯЕУОШТЮ
В този случай Третата подялба била извършена при условието, че поляците и тяхната република вече не съществуват; и така, не се търсело никакво съгласие. Прусаците взели Мазовия и Варшава и ги нарекли Нова Южна Прусия. Австрийците откъснали друг голям резен и го нарекли Нова Галиция. Руснаците се задоволили с резен с размерите на Англия, финалният договор, подписан в Санкт Петербург, бил последван от таен протокол:
Необходимостта изисква да се премахне всичко, което може да съживи спомена за съществуването на Кралство Полша… Високите договарящи страни са съгласни… никога да не включват в своите титли името или предназначението на Кралство Полша, което ще остане потиснато какш сега, така и завинаги38.