До това време, когато Бонапарт вече бил на поход, никой в Западна Европа не можел да си мисли за несправедливостите в съдбата на Полша. Русия вече си била създала репутация на най-непоколебим противник на революцията, герой на монархията. На поляците била отредена ролята на най-упоритите противници на разумното управление. Те трябвало да доставят най-големия от множеството чуждестранни контингенти, които щели да се сражават във френските редици през цялото време на революционните войни.
Италианската кампания от 1796-7 г. била започната от Директорията срещу онези австрийски владения, които вече били изолирани от провала на своите коалиционни партньори. Тя била забележителна за международния дебют на генерал Бонапарт, с една година по-млад от Хох. За няколко седмици дрипавата френска армия от Морските Алпи била превърната в непобедима сила. “Войници от армията в Италия, казал им младежът, аз ще ви заведа в най-плодородните поля на света. Ще намерите чест, слава и богатства. Ще ви липсва ли смелост?” За дванадесет месеца била прегазена цяла Северна Италия. Тактическото майсторство на Наполеон, демонстрирано за пръв път на 10 май 1796 г. при моста в Лоди, му дало стратегическо господство. Милано бил освободен; Мантуа била отслабена чрез обсада; австрийската съпротива в Риволи била пречупена. Бил отворен пътят към Каринтия, а и самата Виена очаквала атака. детиздород
Бонапарт проявил интерес към всички проблеми, свързани с войната. Бунтовете и вълненията били потушавани с бърза и целеустремена жестокост. Влизайки на територията на пармския херцог, той поискал незабавно предаване на всички ценни произведения на изкуството. Тази политика щяла да даде на Лувъра превъзходство пред всички останали художествени колекции. Започвайки преговорите, предшестващи Мира от Кампо формио (октомври 1797 г.), той настоял да диктува условията без допитване до Париж. Това поведение му дало предимство пред политиците у дома.
Египетската кампания от 1798-9 г. била замислена от Директорията, която искала да разбие британското колониално и търговско превъзходство. Чрез установяване на френско присъствие в Близкия изток тя щяла да отслаби британските връзки с Индия и да подготви пътя за френското господство в цялото Средиземноморие. Кампанията започнала с превземането на Малта и с акостирането на четиридесетхи-лядна армия в Александрия. Въпреки военното поражение на управляващите мамелюки, тя била подкопана от унищожаването на френския флот при залива Абукир от адмирал Нелсън (1799) и от стратегическия съюз между Русия и отоманците. Тя била
КОНТИНЕНТ В СМУТ
735
METRYKA
ПРЕЗ 1795 г., след като прегазила Република Полша-Литва, руската армия прехвърлила държавните дейности в завоюваните страни на Санкт Петербург. Сред техните придобивки била Metryka Koroma, или “Регистър на Короната”, на Кралство Полша, съдържащ копия от всички актове, закони и грамоти, издадени от кралската канцелария от Средните векове заедно с подобни колекции от Великото Литовско княжество и Княжество Мазовия. Тъй като каталозите и индексите също били взети, никой във Варшава не знаел какво точно е изчезнало. Полските историци не можели да изследват историята на своята страна, така както прусаците и руснаците правили това през XIX век. Създало се впечатление, че мястото на Полша в европейската история е било толкова маргинално, колкото и нейната роля в настоящето.
Опитите да се идентифицират, да се пресъздадат и ако е възможно, да се възстановят изгубените архиви на Полша продължават от 200 години. Някои части били върнати след 1815 г. и още повече след договора от Рига през 1921 г. Други части били събрани от копия, пръснати надлъж и нашир. Съветската армия отново си присвоила всичко, което представлявало интерес за нея през 1945 г. и освободила само подбрани части през 60-те години на XX век. Никой независим изследовател не е получавал разрешение да прави самостоятелни изследвания в царските и съветските архиви1. |LOOT|
Подробен доклад за съдбата на литовския регистър, Metryka Litewska, който датира от 1440 г., бе направен от една американска изследователка чак през 80-те години на XX век. Работейки по разрешено изследване върху съветските архиви за нуждите на западните изследователи и снабдена с частично копие от каталозите, направено във Варшава от нахлулите там през XVII век шведи, тя проследила старателно повечето съставни колекции, на които руските архивари многократно сменяли етикетите, преразпределяли ги и ги местили на различни места2. Но два века след като била открадната, основната част от литовския регистър останала в Санкт Петербург. Молбите на Литва и Беларус останали неразгледа-ни, тъй като Руската федерация предявила официални претенции към всички документи, свързани с “историята на Русия”, в архивите на бившата РСФСР “независимо от тяхното място на съхранение и тяхната форма на собственост”3.