Западните историци са обучени да наблягат върху принципа на консултиране с документалните извори. Това е разумен съвет винаги когато документалните източници са достъпни. Те забравят един още по-важен принцип, който руските власти са разбрали много добре през вековете — а именно, че който контролира документите, може да контролира и тяхната употреба и интерпретация.
предшественик на подобни несполучливи планове да бъдат обходени британците в Карибите (1802), в Америка чрез продаването на Луизиана на безценица (1803) и дори в Австралия (1804). Нищо не дало резултати, тъй като Кралският флот се оказал непобедим в морето както Бонапарт на сушата. Наполеон напуснал Египет през август 1799 г., за да извърши Преврата от 18 брюмер и да поеме юздите на властта във франция.
736
REVOLUTIO
GRILLENSTEIN
ПРЕЗ 1797 г. в семейството на селски тъкачи в село Гриленщайн, енория Гмюндв австрийския район Валдвиртел, се родил син. Името на семейството не е дадено, но техният жизнен цикъл е възстановен от енорийските документи (виж Приложение III, стр. 1298). През 1817 г., на двадесетгодишна възраст, синът се оженил за жена, по-възрастна от него с шест години, и най-късно до декември младоженците си имали бебе от мъжки пол. На този етап домакинството очевидно е представлявало съвършен пример за класическото “родово семейство” както е определено от Ле Плей — патриархална единица, състояща се от три поколения, оглавявана от Sl-годишния дядо. |GROSSENMEER|
Много скоро обаче картината се променила. През следващата година (1818) дядото се оттеглил (Ausnahm), взел със себе си жена си и двете си неомъжени дъщери и оставил сина си за глава на домакинството. Продължил да живее някъде във фермата още дванадесет години, докато след смъртта на съпругата си самият той се оженил повторно и си заминал.
Поради това от 1818 г. домакинството имало съвсем малка прилика с родово-фа-милния модел. За дванадесет години синът поел отговорността, освободен от родителската власт, но останал със своите оттеглили се родители. Неговото семейство се увеличило с раждането на още три деца, но било сполетяно от смъртта на най-големия му син (1821), на майка му (1826) и на най-малката му новородена дъщеря (1827). След заминаването на баща му и на неомъжените му сестри (1830) той успял да се справи със загубите само като наеме няколко тъкачки и техните семейства плюс няколко слуги. До 1841 г., когато най-голямото оцеляло дете навършило двадесет и една години, домакинството се състояло от три отделни, неродствени семейства — семейството на главата и семействата на две по-възрастни тъкачки, които току-що заместили две неомъжени жени и техните незаконни синове. Човек може да си представи проблемите1.
Този единичен пример бе избран от историците, които желаеха да демонстрират опасността от обобщаване на стандартни социологически модели, докато се наблюдават динамичните промени във времето. Семейният жизнен цикъл, който разкрива приливите и отливите на сполуката, е изключително важна концепция за разбиране на селския живот в цяла Европа и през всички векове.
Набулионе Буонапарте (1769-1821) - като Хитлер и Сталин - бил чужденец в страната, над която господствал. Той се родил в Аячо в Корсика една година след като Луи XV купил острова от Генуа. Когато бил изпратен във франция на военно обучение като кадет, нямал никакво лично богатство, никакви социални връзки, нито владеел добре френски език. Израснал като дребен, навъсен, настоятелен младеж с нещо повече от загатване за родната vendetta не много дълбоко под бледата му кожа. Но франция била “бунтовна кобила”, очакваща да бъде укротена:
0 Corse à cheveux plats! Que la France était belle
Au grand soleil de messidor!
КОНТИНЕНТ В СМУТ
737
C’était une cavale indomptable et rebelle Sans frein d’acier ni rênes d’or.
(0, гладкокоси корсиканецо! Колко хубава бе франция/ Под лятното слънце на Месидор!/Тя беше кобила, бунтовна и неукротима,/ Без стоманена юзда, без поводи от злато.)37
“Гладкокосият корсиканец” дължал всичко на Революцията, която го произвела в генерал от артилерията на 24-годишна възраст. Той лично наблюдавал клането при щурма на Тюйлери. Но тогава изоставил франция, за да помогне на своите братя в Корсика, и може би щял да остане при семейството си, ако не бил прогонен от местните вълнения. През 1794 г., след като служил в Тулон с брата на Робеспиер, той за кратко бил арестуван от термидорците и напразно се обърнал с молба за служба към отоманския султан. Но през 1795 г. бил подръка в Париж по време на роялистките бунтове през октомври, когато спасил Конвента с навременно “кълбо дим от картеч”.