След това подозрителният някога артилерист не можел да сгреши. През 1796 г. той приел командването на дрипавата армия в Италия. Също толкова бързо се превърнал в господар на своите политически шефове, усещайки правилно, че съдбата на правителството в Париж се опира върху добрите новини от фронта. Неговата подкрепа била потърсена открито от колебаещите се членове на Директорията и неговото отсъствие, докато бил в Египет през 1798-9 г., само засилило козовете му. Превратът на 18 брюмер, който го превърнал във фактически диктатор на Франция, бил извършен без никакви спънки. Това било постижение, което можело да бъде изпълнено само от напълно външен човек. Оттогава нататък, при консулството и Империята, през море от кръв в четиридесетте битки, които претендирал, че води за самозащита, Наполеон никога не погледнал назад. Заобиколен от подобни маршали парвенюта - Бер-тие, Масена, Макдоналд, Мюра, Султ и Ней - и от подобни блестящи министри - Талейран, Гудин, фуше и Кларк, - той обяздвал безпогрешно френската кобила.
И когато Франция била обуздана от своя корсикански ездач, той я оседлал по правилата на корсиканските роднински връзки с цялото племе Бонапарт: с Жозеф, крал на Неапол и Испания; с Люсиен, принц на Канино; с Луи, крал на Холандия; с Жером, крал на Вестфалия; с Елиза, Паулина и Каролин - херцогиня, принцеса и кралица. Запънал се само по своята собствена династична пътека. Бракът му с Жозефин де Боарне, креолка от Мартиника и вдовица на екзекутиран благородник, не му дал наследник и свършил с развод. Полската му любовница, Мария Валевска, му родила син, който не бил признат. Втората му съпруга, Мария-Луиза от Австрия, през 1811 г. родила Наполеон II, крал на Рим. До това време край “Слънцето от Месидор” се събирали облаци. Първият владетел на цялата Империя вече замислял нахлуването в Русия. Според Торкевил Наполеон бил “толкова велик, колкото може да бъде един човек без качества”. [Corsica]
Втората коалиция, 1799-1801 г., била създадена от новия цар Павел I, който желаел силно да играе по-активна роля. Руската армия на Суворов си възстановила по-голямата част от Австрийска Италия, преди Бонапарт да се появи отново и да възстанови баланса. Но Павел I бил убит; континенталните съюзници изгубили смелостта си;
47. Европа
738
REVOLUTIO
и Британия отново била оставена сама срещу франция. Договорът със съюзниците от Люневил (1801) бил последван от Британския мир от Амиен (1802).
След провала на Втората коалиция Бонапарт можел да превзема територии от позиция на силата. Той присъединил нови части от Италия, включително Пиемонт, Пар-ма и Пиаченца. Изпратил неуспешна експедиция да потуши бунта в Хаити; нахлул в Германия, провокирайки окончателния край на Свещената Римска империя: и започнал да набира Armée de l’Angleterre в Булон. Дори започнал да крои нови планове за стратегическо обкръжаване на главните си противници. На 30 март 1805 г. написал на персийския шах:
Бонапарт, Император на французите, до фет Али, шах на персийците, Поздрави!
Имам причина да вярвам, че Джинът, който властва над съдбите на държавите, желае аз да подкрепя усилията, които вие полагате, за да закрепите силата на вашата империя.
Персия е най-благородната страна в Азия, франция - господстващата империя на Запад…
Но също така на земята съществуват империи… [където] хората по рождение са неспокойни, алчни и завистливи. Отегчени от своите пустини, руснаците влизат незаконно в най-красивите части от Отоманското царство. Англичаните, които са захвърлени на един остров, който не струва колкото най-малката провинция от вашата империя… разполагат Сила в Индия, която с всеки ден става все по-опасна. Това са държавите, които трябва да наблюдаваме и от коитр да се боим…38
Високата оценка на Наполеон за страните в Азия не била напълно неискрена.! По време на Египетската кампания той казал веднъж: “Европа е къртичина. Всички велики империи и революции са били в Ориента”39. Но европейските дела се намесили скоро.
Третата коалиция, 1805-14 г., последният дипломатически шедьовър на Пит, била организирана с намерение за решително разкриване на картите. Но това разкриване идвало бавно. В морето британската победа при нос Трафалгар (21 октомври 1805) осигурила пълното морско превъзходство, което щяло да отхвърли всяка възможност за французите да нахлуят в Британия. По суша, точно обратно, Наполеон унищожил напълно всеки от своите врагове един по един. През 1805 г. Аустерлиц осигурил пълното поражение на Австрия и отстъплението на Русия; през 1806 г. Йена и Ау-ерщат осигурили пълния крах на Прусия; през 1807 г. Ейлау и Фридланд осигурили пълното изтегляне на всички руски войски. За 18 месеца били окупирани Виена, Берлин и Варшава. Когато Наполеон сключил мира с Русия и Прусия на борда на един сал на река Неман край Тилзит (юли 1807), Британия за трети път останала сама. [SLAVKOV]