Дейността на Британия обаче била повече от достатъчна, за да поддържа огъня на войните. По време на блокадата на Кралския флот тя водела търговска война срещу всички страни, вербувани от континенталната система на Наполеон (виж по-долу). Нещо повече, като изпратила армия в Южна Испания през 1808 г. и по този начин се противопоставила на скорошното превземане на Испания и Португалия от Наполеон, тя интернационализирала гражданските войни на Иберийския полуостров,
с ■
КОНТИНЕНТ В СМУТ
739
SLAVKOV
Славков, “място на славата”, е малко градче на 15 мили на изток от Бърно в Моравия. На 2 декември 1805 г., под своето немско име Аустерлиц, то осигурило сцената за Битката на тримата императори, най-драматичната от победите на Наполеон.
Наполеон, който отстъпил под натиска на обединените сили на Австрия и Русия, ги примамил. Три съюзнически колони напредвали срещу десния фланг на французите през сутрешните мъгли. “Докато напредват, за да ме нападнат от дясно, провъзгласил Наполеон, те ми откриват своя фланг”.
Маршал Даву, чиито хора току-що били изминали 90-те мили от Виена за 48 часа, задържал главната атака през целия ден срещу четворно превъзхождащия го противник. В 10 часа сутринта мъглата се вдигнала и изгряло прочутото “soleil d’Austerlitz”. Французите овладели внушителната височина на платото Пратцен, откъдето можели да обстрелват във фланг всички сектори от полето с оръдеен огън и да разделят вражеските сили на две. Сред 20 000 убити от 150 000 и още толкова пленници Наполеон предвкусвал своя час на славата. “Il vous suffira de dire, казал той на оцелелите, j’étais à Austerlitz.” (За вас ще бъде достатъчно да кажете: “Аз бях при Аустерлиц.”)1
Битката била нарисувана от Грос, Верне, Кале, Жерар. Тя била превъзнесена в поезията. Но никое описание не може да се сравни с това на Лев Толстой в Книга III от “Война и мир”:
Когато слънцето изгря… а полята и мъглата грейнаха с ослепителна светлина… той свали ръкавицата от красивата си бяла ръка, даде сигнал на своя маршал и нареди атаката да започне2.
В наши дни Аустерлиц, като Ватерло, е железопътна гара, обслужваща Югозападна Франция. Военните историци се интересуват по-малко от плановете на генералите, отколкото от емоциите и преживяванията на войниците3. Въпреки това именно големите битки решили кой да бъде господар на всички други неща, които съставляват миналото.
създавайки “Железния херцог” от младия Артър Уелсли, и провокирала важна диверсия, която Наполеон никога не успял да заглуши поради липса на време и ресурси.
Един по един, с мъчително забавяне, всеки от членовете на умиращата Коалиция започнали да се съживяват. През 1808 г. части от Италия се присъединили към Испания в бунта си срещу френското владичество. През 1809 г. Австрия се отрекла от споразумението си с Наполеон само за да бъде разбита напълно още веднъж при Ваг-рам (1809), съвсем наблизо до Виена. През 1810-12 г. Прусия започнала да се вълнува, първоначално чрез тайна, нелегална съпротива. В същия период Русия се уморила от френската връзка, страхувайки се от плановете на Наполеон за Полша-Литва, и се раздразнила, като всички останали, от критиките на континенталната система. Наполеон наближавал върха на своята сила. [violets]
През Двадесетте години от 1792 до 1812 картата на Европа и системата от държави била широко прекроена, френските революционни армии нанесли в нея три вида териториални и политически проМенй.
740
REVOLUTIO
VIOLETS
ЗА една година, 1810, Наполеон поръчал 162 бутилки от любимия си, базиран върху ароматично масло от портокалови цветове, одеколон от парфюмера Шардин. Веднъж в едно прочуто писмо той помолил Жозефин да не се къпе две седмици, преди да се срещнат, за да може да се наслади на всичките й естествени аромати. Когато починала, засадил теменужки на гроба й и до края на живота си носил медальон, направен от тях1. Той бил неизлечим odomane.
Мирисът, “безгласното сетиво”, “обонятелното измерение”, присъствал в историята, махар и много често пренебрегван от историците2. Според една теория мъжкият полов нагон се подбужда от женската миризма на “херингова саламура” и от подтика да заплува обратно в първородния океан3. Естествените парфюми, като амбра, боброва мас и мускус, образуват един от най-скъпите сектори от търговията с лукс още от древността. Средновековието било пълно с парфюмирани дреболии и с тамян, със 165-те розови листчета, цветето на Девата. По времето на Френската революция се налагал дъхът на откритите парижки канали, през XX век — на вонята от труповете в рововете и лагерите, в епохата на модернизма — на индустриалното замърсяване и на появилия се пръв изкуствен алдехид, Шанел No. 5, през 1922 г.