КОНТИНЕНТ В СМУТ
743
BOUBOULINA
ПРЕЗ 1801 г. една млада вдовица от остров Хидра край Атина се омъжила за Демет-риус Бубулис, корабовладелец от съседния остров Спетсес. Баща й бил арестуван от отоманците след подкрепяния от Русия бунт на граф Орлов, а самата вдовица била свързана с тайната Philiki Etaireia, или “Компания от приятели”, базирана в гръцкото предградие Фанари в Истанбул. Тя дошла от група острови, където се говорел албански, но където Православната църква давала чувството за гръцка идентичност. Когато Бубулис бил убит от пирати, Ласкарния Бубулина (1771-1825) станала богата самостоятелна търговка и изтъкната покровителка на гръцкото национално движение1.
По време на войната за независимост Бубулина се хвърлила лично в битките. Тя построила боен кораб, Agamemnon, който взел участие в много битки. Кръстена “Капитанка-та”, яздела безстрашно белия си кон по бойните поля, раздавайки куршуми, храна и кураж. При обсадата на Нафилион тя водила силите, които блокирали замъка и изклали отоманския гарнизон. Но не избегнала критиките. Зле настроените към нея историци предполагат, че този идол на буржоазния национализъм е нареждал турските и еврейските жени да бъдат избивани заради техните бижута и че тя е претопила оръдията от Нафилион за печалба.
Гръцката национална борба е родила много истории за патриотизма на жените. На село Сули в Епир се отдава специална почит. След като мъжкото му население било пленено от отоманците през 1801 г., жените и децата от селото се събрали на ръба на една скала да изпълнят танца на Зангалос. Всяка от жените се редувала да води хорото, преди да скочи от скалата към своята смърт, докато не останала нито една. Съвременните гръцки ученички повтарят танца, скачайки от сцената върху куп дюшеци, и пеят песента на Зангалос:
Рибата не може да живее на суша,
И цветята не цъфтят върху пясък;
Жените от Сули не разбират Живота без свобода.
Националните героини като Бубулина имат много съответствия. Нейната полска съвременничка, Емилия Платер (1806-31), благородничка, умряла в сражение с руснаците, предрешена като мъж. Подобни фигури сега се възприемат като отклонение от основните феминистки проблеми.
Бубулина не оцеляла, за да види гръцката независимост. Тя била убита не от турците, а от един сърдит съсед, който извадил мускет през прозореца си по време на някаква свада и я прострелял в сърцето.
или “фантастични приказки”, като главен администратор на Нова Южна Прусия, бил лично отговорен за измислянето на често пъти фантастичните немски фамилни имена на най-голямата еврейска общност в Европа. Ако Прусия бе оставена да се развива без спънки, трудно е да си представим какъв курс можеше да поеме германската история. Но старата Прусия била завладяна от Наполеон, а новата Прусия, която се
744
REVOLUTIO
появила отново през 1815 г. върху възстановена териториална база, била много по-различен звяр.
Наполеонова Германия се появила като последствие от решителните френски усилия да разтурят Свещената Римска империя в периода след Втората коалиция. Процесът започнал през 1803 г. с премахването на църковните държави и с преразпределянето на 112 други имперски градове и княжества в полза на Баден, Прусия, Вюртемберг и Бавария. През 1804 г. 350 имперски рицари изгубили своя независимото тус, докато някои от по-важните князе обогатили своите титли. Франц Хабсбург приел титлата император на Австрия, докато неговите колеги от Бавария и Вюртемберг се провъзгласили за крале. През 1806 г. шестнадесет князе от Южна и Западна Германия образували Конфедерацията на Рейн, която била задължена да осигурява военна помощ на Наполеон. Техният водач, Fürstenprimas, бил Карл Теодор, Фрайер фон Далберг (1744-1817), архиепископ на Майнц и велик херцог на Франкфурт. Тъй като всички тези събития противоречали на конституцията на Свещената Римска империя, положението й било разклатено непоправимо. На Наполеон не му било трудно да уреди финалната й ликвидация през август 1806 г. В същата година, следвайки Йена, Прусия се сгромолясала, а кралят се оттеглил в Кьонингсберг. Саксония се присъединила към Конфедерацията на Рейн. През 1807 г., след Мира отТилзит, Кралство Вестфалия било откъснато от западните владения на Прусия за брата на Наполеон Жером; а Данциг бил превърнат в свободен град. Останалата част от Прусия, включително Берлин, останала под френска окупация. Освен книжаря от Нюрнберг Й. В. Палм, застрелян от французите заради своя памфлет “За най-дълбокото унижение на Германия”, и пруския хусарски майор Фердинанд фон Шил, който повел своя полк на преждевременен бунт през 1809 г., нямало много мъченици.