Но опитът от Наполеон чрез унищожаването на толкова стари разделения подготвил почвата за обединената национална идентичност на Германия. Наполеон коментирал цинично, че Германия винаги била в процес на “ставане, не на бъдене”. Но той направил много, за да промени нещата. Берлинският университет, основан през 1810 г. по време на френската окупация, подхранвал новото мислене. Неговият пръв ректор бил философът Й. Г. фихге (1762-1814), автор на патриотичната книга Redenan die deutsche Nation (1808). “Войната за освобождение” от 1813-14 г. се оказала особено ободряваща. Думите на песента “Was ist das deutsche Vaterland?”, написани от поета и историка Ернст Мориц Арнд (1769-1860), били на устните на всички. Арнд, чиято Geist derZeit (1806) първа апелирала към съпротива, вероятно е отговорил на собствения си въпрос: “Германия е навсякъде, където отеква немският език и пее химни за Бога в Небесата.” В същите тези години пруският барон в изгнание барон фон Щайн, който посетил Санкт Петербург и отхвърлил Наполеон като “враг на човечеството”, замислял преждевременен план за федерално обединение на германските народи. “Германия трябва се защити, написал той, в своята стратегическа позиция между франция и Русия.” Тук била ядката на концепциите както за Gross Deutschland, такай за Mitteleuropa. [Caucasia]
Наполеонова Испания затънала в тресавището на хаоса. Първата френска експедиция от 1807 г. просто се стремяла да накаже Португалия заради връзките й с Британия. Но в Испания се надигнал гняв заради присъствието на френски гарнизони и заради налагането на брата на Наполеон Жозеф на испанския трон. От тогава
КОНТИНЕНТ В СМУТ
745
CAUCASIA
Идеята, че всички европейски народи принадлежат към една и съща бяла раса, произлизаща от Кавказ, може да се проследи до учения професор в Гьотинген Йохан Фридрих Блуменбах (1752-1840). Макар и открито лъжлива, на нея й било съдено да има продължителен успех.
Европейците, възпитани с Библията и класиците, дълго били уговаряни да търсят историите за своя произход в Кавказ. Свидетелството за Потопа в Книгата Битие твърди, че “на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.” (Битие 8:4) Арарат е библейското име на Армения. Легендите за Златното руно и за Прометей били кавказки. Но етническият и расовият състав на народите от Кавказ е крайно объркан (виж Приложение III, стр. 1304). Не съществува никаква причина да се гледа на тях като на източник за расова чистота. Никой от по-известните подтипове от Кавказ, като тъй наречената арменоидна група, не е представен другаде в Европа.
Блуменбах, пионер на сравнителната анатомия и специално на краниометрията, или “анализът на черепа”, най-общо се смята за изобретател на “петрасовата схема”. Тя се появила от неговото изследване върху голяма колекция от черепи и била издавана в тридесетгодишен период, започвайки от 1798 г. 1 Тя е преминала в царството на общоприетите мъдрости. Според системата на Блуменбах кавказците представляват европейския и най-висш расов тип в рамките на човешкия вид. Докато професорът изследвал етнологията, получил череп от Кавказкия регион и го сметнал за най-съвършения стандарт за човешки тип2. Като се има предвид миналото й, изглежда необикновено, че някои правителства все още използват кавказката категория при формулиране на своята социална политика и статистика. В Южна Африка фалшивата концепция за бялата раса информираше за потисническото и дискриминаторско законодателство на apartheid до 1991 г.
Освен бялата “кавказка раса” Блуменбах дефинира кафява “малайска раса”, жълта “монголска раса”, черна “негроидна раса” и червена “американска раса”. Неговата петстепенна класификация била приета много по-широко от по-простата бяла, кафява и жълта схема на барон Г JI. Кувиер (1769-1852), друг сравнителен анатом, работил в Collège de France.
Малко по-късно цветово кодираната класификация на расите била разширена с идеята за пълната расова йерархия, в рамките на която белокожите народи от европейски произход заемали най-високото място. Това развитие било изказано за пръв път в работата на Виктор Курте (1813-67), въпреки че по-влиятелното изложение било направено в Essai sur l’inégalité des races humaines (1855) от Жозеф-Артур, граф де Гобиньо (1816-82). “Историята показва, написал той, че цялата цивилизация произлиза от бялата раса и че обществото е велико и блестящо само доколкото запазва кръвта на благородната раса, която го е създала.” Междурасовото съвкупление било равно на израждане. “Народите се израждат само впоследствие на различни кръвосмешения, на каквито те биват подложени.”3
Гобиньо, който написал история на Персия, носел отговорността и за пропагандирането на погрешното съвпадение между “бялата раса”, която виждал като потомство на древните арийци, или “иранийци”, и индоевропейското езиково семейство. По този начин той превърнал фалшивия арийски етикет в партньор и съперник на по-стария, но също толкова фалшив кавказки етикет.