Балканите останали извън сферата на директно френско влияние. Единственият регион, който бил задържан и администриран от французите, били тъй наречените Илирийски провинции - главно съвременна Словения и Хърватия. [Illyria] Но духът на революционните и националните идеи се усетил във всички ъгли. Гърция биласил-но засегната. През 1799 г. с руска помощ била създадена Септисуларната република [HEPTANESOS]; а когато по-голямата част от фриза на Партенона била отнесена от Атина, последвал внезапен изблик на национални чувства, [loot] В Сърбия двете въстания срещу отоманското владичество, през 1804-13 и 1815-17 г., също получили руска подкрепа. В румънските княжества руската окупация от 1806-12 г. и последвалото преда-
КОНТИНЕНТ В СМУТ
749
NORGE
В края на Наполеоновите войни, когато Дания недвусмислено подкрепила губещата страна, норвежките водачи се освободили от 400-годишното датско управление. На 17 май 1814 г. в Айсволд, край Кристияния, било свикано събрание, което обявило Норвегия за суверенна, конституционна монархия. Конституцията до голяма степен била по модела на испанската (1812). Датският губернатор на страната, принц Кристиян Фредерик, единодушно бил провъзгласен за първия норвежки крал след 1389 г.
Събранието в Айсволд обаче не си разчистило сметките нито с Швеция, нито с краля на Дания. След загубата на Финландия през 1809 г. шведите се опитвали да завладеят Норвегия като компенсация; а датският крал отстъпил едностранно пред техните претенции. Нещо повече, шведската армия, под ръководството на наследника на трона Бернадот, вече била тръгнала на поход, за да наложи споразумението. След двуседмична война норвежците били задължени да приемат сделка, според която можели да запазят своята конституция и своя отделен Storthing, или парламент, но не и своя крал, в рамките на една обединена шведско-норвежка държава. Това споразумение било подпечатано с Акта за Обединението и потвърдено от Виенския конгрес.
След това норвежкото национално движение било насочено в културната сфера срещу датското господство, а в политическата сфера - срещу обединението с Швеция. Никакъв натиск не можел да убеди норвежците да изоставят своята конституция; и деветдесетте години на караници за външната политика, за националните флагове и преди всичко за пълномощията на шведския крал провалили съюза. В един момент целият норвежки кабинет бил обвинен от конституционния съд на страната, а премиерът бил глобен за превишаване на правата си. Накрая шведското правителство се примирило с втората декларация за независимост на Норвегия. Датският принц Карл единодушно бил избран за крал и влязъл в своята столица на 25 ноември 1905 г. Кралят взел името Хаакон VI, а столицата възвърнала старото си име - Осло. С известно забавяне волята на събранието от Айсволд най-накрая надделяла1.
ване на Бесарабия предизвикали негодувание, което послужило за подхранване на националните чувства, [воивоишд]
Руската империя при Александър I (упр. 1801-25), внук на Екатерина Велика, изживяла една от най-либералните епохи в своята история. Бащата на Александър, Павел I (упр. 1796-1801), бил на границата на лудостта; вътрешната му политика била задвижвана от злобни капризи като повторното въвеждане на телесното наказание за благородниците и държавните служители, а външната му политика - от личните полети на фантазията му. Той напуснал Втората коалиция през 1799 г. заради желанието си да притежава Малтийския орден; а през 1801 г. скъсал отношенията си с Великобритания без никаква разумна причина. След това Александър затънал в продължително противопоставяне с Наполеон. Напътстван от приятеля си от детинство и главен министър княз Адам Чарториски (1770-1861), полски аристократ, някога взет за заложник от Екатерина, той проявил сериозен и смислен интерес към политическите и социалните проблеми на своето време. Имал обширни идеи за реконструкция на
750
REVOLUTIO
HEPTANESOS
През март 1799 r. френският гарнизон на Корфу капитулирал пред обединените руско-турски експедиционни сили под ръководството на адмирал Ушаков. Корфу бил най-големият от Heptanesos, седемте Йонийски острова, които договорът от Кам-по Формио предал на Франция от несъществуващата вече Венецианска република. (Неговото превземане било изходът от един рядък пример за руско-турско сътрудничество, вдъхновено от Наполеоновото нахлуване в Египет.) След като се установили, руснаците се отървали от своите отомански съюзници и създали образцова “септисуларна република” със свой парламент и конституция (1803), определена за главния царски министър, княз А. И. Чар-ториски1. Целта на тяхната щедрост била да надиграят “революционните” французи и да създадат ядрото на бъдещата гръцка държава. Мерките продължили само четири години. Йонийските острови били върнати на Франция според договора от Ткпзит само за да бъдат превзети един по един от британския флот от 1809 г. нататък.