ствено на военната сполука. Той забелязал, че поляците от Литва са доста по-различни от поляците във Варшава. И така, като Чарлз XII преди него и Хитлер по-късно, той решил да игнорира местните условия и си платил за това. Запазвайки за себе си всички мисли за политическото бъдеще, Наполеон напреднал през Литва към сърцето на Московия. При Бородино, пред портите на Москва, той изстрадал най-скъпата от всички свои победи. Москва била окупирана, но изгорена заедно с повечето си запаси. Царят просто отказал да преговаря и наредил на своята армия да избягва големи сражения. През ноември, когато гладът надвиснал над армията, било обявено отстъпление. Колоните на Grande Armée, които се разтегнали на 500 мили, станали жертва на руската зима, на мародерстващите казаци и на нехарактерните за сезона наводнения на Берьозина. Наполеон избягал във Варшава с шейна и оттам продължил за Париж. Що се отнася до неговите хора, от 600 000, които прекосили Неман през юни, едва един на двадесет оцелял, за да разкаже ужасната приказка. Както веднъж отбелязал императорът: “Всички империи умират от лошо храносмилане.” [malet]
[SPASITEL]
Последните кампании от 1813 и 1814 г. били решени както от логистиката, така и от представянето в битките. Въпреки че силите на Наполеон били напълно разбити в тридневната Битка на нациите край Лайпциг през октомври 1813 г., той продължил да печели голямата част от следващите сражения. Но се изправил срещу колективната воля на народите, възбуждането на чиито национални чувство самият той подпомогнал, както и срещу решителността на монарсите да възстановят своето превъзходство. Настъплението на руснаците, прусаците и австрийците от изток и на Уелингтън от юг не можело да бъде спряно. Броят на загиналите млади французи нараст-
КОНТИНЕНТ В СМУТ
755
MALET
ВЗ часа сутринта на 23 октомври 1812 г. един мъж, облечен в пълна униформа на им-I перски генерал, пристигнал в казармите на Попинкур в Париж и поискал да говори 1 спешно с командира на Националната гвардия. Представяйки се като генерал Jla-мо, новия военен губернатор, той обявил, че Наполеон е бил убит в Москва, че спешна ce-I сия на Сената е провъзгласила Временна република и че националната гвардия трябва да се събере веднага на площад “Вандом”. Предавайки на коменданта свидетелство за пови-I шение, той му наредил да поеме командването на другите части, а после да осигури осво-I бождаването на двама държавни затворници, генерал Гуидал и Ладури. Неговите инструк-I ции били подкрепени от внушителна папка с декрети.
В продължение на няколко часа планът вървял гладко. “Генерал Ламо” направил ня-I колко обиколки, за да прегледа парижкия гарнизон, без никой да му се противопостави. Съ-I щото направил и генерал Ладури. Генерал Гуидал отседнал да си похапне добре в един рее-I торант. Но не по-малко от тринадесет висши офицери получили заповедите си от несъщес-I твуващата Временна република. Офицерът, който командвал Люксембургския дворец, къ-I дето трябвало да се проведе извънредната сесия на Сената, не видял нищо нередно.
Нещата тръгнали наопаки, когато голяма част от Националната гвардия вече била I събрана на площад “Вандом”. В частен разговор с генерал Хюлин, когото заместил, “Ла-мот” бил предизвикан да покаже новите си заповеди. Вместо това той застрелял Хюлин в I главата. Скоро след това, срещайки се с друга група офицери, той бил разпознат от бивш I свой другар, който изкрещял: “Това не е Ламо, това е Мале”. Надвит от множеството, глав-I ният конспиратор бил обезоръжен и демаскиран.
Клод-Франсоа Мале (1754-1812), роден в Юра, бил бригаден генерал със силни яко-I бински убеждения. Отстранен отдавна от активна служба, той бил арестуван заради зле прик-I рита враждебност към Наполеон. Плановете си подготвил с помощта на своя съкилийник, абат Лафон, ултрамонтански роялист, който фалшифицирал документите. Жена му наела униформите от един театрален гардеробиер. Истинският Ламо. бил републикански генерал, живеещ в изгнание в САЩ.
Мале и Лафон се покачили на стената на своя затвор в полунощ. Мале си отишъл у дома да се преоблече, преди да се отправи към Попинкур. Лафон изчезнал чак до Реставрацията. Пред военния съд Мале поел отговорността само върху себе си, но не успял да спаси онези, които се хванали на измамата му. Последната му молба била сам да командва разстрела си1.