Инцидентът с Мале разкрил истината за Наполеоновата империя. Мале пресметнал правилно, че съдбата на империята виси на живота на един човек. В същата минута, в която Наполеон бил сметнат за мъртъв, никой не мислел за краля на Рим или за това, кой ще го наследи. В резултат на това Франция била много близко до връщането си към Републиката само след един изстрел. “Дребните инциденти” могат да имат потенциала за извършване на големи промени в хода на историята.
756
REVOLUTIO
вал неумолимо. В онези последни две години Наполеон изгубил над един милион души, макар че не успял да постави клопка на своите врагове и да ги въвлече в друга предварително организирана битка. Дошъл моментът, когато на императора било съобщено, че неговите войници няма да се бият повече. През април 1814 г., когато британците, руснаците и прусаците се разположили на лагер в Париж, Наполеон абдикирал. Революционните войни и Революцията свършили. Или поне така изглеждало.
Някой може да си помисли, че резултатът от революционните войни е бил достатъчно ясен. Но в очите на историка, който изучава темата по-изчерпателно, съюзниците не постигнали пълна победа. “Европейската коалиция наистина накрая триумфира над френските армии, написал той, но не може да се каже, че франция бе победена в борбата”43. Той несъмнено си е мислил за запазването на териториалната цялост на Франция, за трайната сила на революционните идеи и за изненадите, които предстояли.
Всички разбирали, че съдбата на целия континент е заложена на карта. Наполеон обичал да говори за “Европа”. Когато споменал за това в Тилзит, царят подхванал думите му. “Европа, попитал Александър, какво е това?” После си отговорил сам: “Европа сме ние” (вероятно имайки предвид управляващите короновани глави). През пролетта на 1814 r., когато яздел към Париж, той казал: “Дойдох да помиря франция с Европа.” Това помирение отнело доста повече време, отколкото се очаквало.
Сряда, 20 април, 1814 г. фонтенбло. Наполеон Бонапарт, крал на Елба, се сбогувал с Императорската гвардия, преди да напусне франция и да се отправи към новото си кралство. Във фоайето на замъка той поздравил членовете на останалия си антураж и стадото съюзнически пълномощници. Оттам прекрачил прага в края на стълбата с форма на конска подкова, чийто мраморен балкон гледал към просторния вътрешен двор на Белия кон. Около 5000 войници от Старата гвардия се събрали там. Висшите офицери стояли отпред в полукръг със знамената и оркестъра. Каретитеза неговото пътуване чакали до портата. Когато той се появил на парапета, кавалерийските тромпети отекнали с Fanfare de l’Empéreur:
Maestoso ^ Moderato
Знамето, което манифестирало през този ден, е оцеляло в Musée de l’Armée. То представлява квадратен трикольор с вертикални ленти в синьо, бяло и червено, извезано със злато. Предната част била украсена с императорските емблеми - две корони в горните ъгли, два кръга с монограм “N” отстрани, два орела в долните ъгли,
КОНТИНЕНТ В СМУТ
757
ЗРАвГГЕ;!.
ПРЕЗ 1812 г., за да отпразнува спасението на Русия от Наполеон, Александър I издал декрет Москва да бъде украсена с църква, посветена на Христос Спасителя. Проектът бил осъществен от комитет, събран от Николай I. Работата започнала на брега на реката, близо до Кремъл, през 1837 г. Проектът, на Константа Тон, архитект на железопътни гари, предвиждал колосална базилика с форма на кръст, увенчана с пет кубета, гигантски бронзов купол и извисяващ се най-отгоре кръст. Вътрешността била позлатена с 422 килограма чисто злато. Камбанарията подслонила най-големите камбани в Русия. Отвън храмът бил облицован с плочи от подолски мрамор и фински гранит. След четиридесет и пет годишен труд Ккгат КИпяшза БрайН’уеТуа, или “Храмът на Христа Спасителя”, бил осветен в присъствието на Александър III на 26 май 1883 г.
На 18 юли 1931 г. “Правда” обявила, че комитет, оглавяван от В. Молотов, е решил да построи “Дворец на Съветите” до река Москва. Пет месеца по-кьсно Храмът на Спасителя бил взривен с динамит. През 1933 г. Сталин одобрил проекта на Йофон и Шчусев, който предвиждал сграда с височина 415 метра и шест пъти по-просторна от Импайър Стейтс Билдинг. Тя щяла да бъде увенчана с фигура на Ленин, три метра по-висока от Статуята на Свободата, с показалец, дълъг 6 метра.
Дворецът не бил построен никога. Мраморните плочи от разрушения храм били използвани за украса на станциите на метрото в Москва. След тридесетгодишно отлагане Никита Хрушчов издал декрет дупката край реката да бъде превърната в открит плувен басейн за всички сезони1. Неизбежно, след падането на комунизма, отново се появили планове за нова разработка на мястото и за възстановяване на храма на Спасителя в предишния му блясък*.