В по-късните времена обаче Дунав се е развил като една от главните европейски артерии, открит булевард, свързващ Запада и Изтока1. В прочутата композиция на Бернини за фонтана на четирите реки в Пиаца Навона в Рим именно Дунав персонифицира Европа заедно с африканския Нил, азиатската Ганг и американската Ла Плата.
В горната си част, под името Донау, реката тече през сърцето на германския свят. Една метална табелка във Fiirstenberg Park в Донаушинген в Шварцвалд отбелязва извора й: HIER ENTSPRINGT DIE DONAU. Минавайки покрай замъка Зигмаринген, дом на Хохенцолерните, реката продължава покрай Улм и Регенсбург, главни градове в Свещената Римска империя, и след Пасау навлиза в “източното царство” на Oesterreich. В Австрия тя върви по маршрута на INIBELUNG). Минава през Линц, където император Фридрих III бил погребан под своето мото A-E-I-0-U, което означава Austria erit in orbe ultima’, после минава край Амщетен, където е погребан Франц Фердинанд; през Кирлинг, където е починал Каф-ка; и през Айзенщат, където почива Хайдн;
Himmel habe Dank! (Небеса, приемете нашата
Ein harmonisher Gesang благодарност!
fVar mein Lebenslauf Моят житейски път
Беше един хармоничен химн.)
през Виена, където, както е отбелязал Метерлинк, Европа се среща с Азия.
В средните си части, известна като Дуна, разширеното течение на реката навлиза в Унгария, земята на маджарите, забита като клин в земите на славяните от другата страна. При Братислава(Пожони) Пресбург тя обгръща някогашната столица на “Горна Унгария”, сега столица на Словашката република. Фертод бил мястото на “втория Версай” на Естерхази; Ештергом - дом на унгарските архиепископи. Шентендре (св. Ендрю) някога е бил убежище за сръбските изгнаници, а сега е Мека за артистите-бохеми. В Буда и Пеща един турски замък на единия бряг е обърнат към парламента в английски стил на другия. [BUDA!
В долните си части, отвъд Железни врати, реката навлиза от католицизма в православието. INKOPOUS) е мястото където Вулфила превел гръцката библия на готски, “началната точка на германистиката”. |biblia| Румъния от лявата страна твърди, че е наследничка на Дакия на цар Траян. Сърбия и България на десния бряг, задълго окупирани от отоманците (които наричали реката Туна), били основани върху земите на византийски провинции. Чклеавече някога е бил крайна точка на Генуа. Последната спирка е в Сулина при
делтата, в най-големия резерват за птици в Европа, в един свят не на цивилизацията, а на вечната Природа2.
За географа реките са носител на утайки и търговия. За историка те са носители на култура, идеи и понякога на конфликти3. В продължение на 2888 километра от Донаушин-гсн до делтата потокът никога не спира. _________________________________________________
ОКОЛНА СРЕДА И ПРЕДИСТОРИЯ
87
вдъхнови “пулсаторната теория” за редуващите се климатични фази, която може да се приложи върху миналото на всички континенти. Това на свой ред доведе до специален клон в детерминизма на околната среда. Възходът на античната цивилизация край Средиземно море може да се припише на началото на влажна фаза, която позволила отглеждането на пшеница в Северна Африка например, докато Северна Европа изостанала поради огромните количества дъжд, мъгла и студ. Упадъкът на древния свят може да се припише на климатичната промяна в обратна посока, която довела средиземноморското слънце отвъд Алпите. Миграцията на монголите, която повлияло директно на историята както на Китай, така и на Европа, може да се припише на продължителната суша в оазисите на Централна Азия. В по-късния си труд “Главните движещи сили на цивилизацията” (1945) Хънтингтън изследва други фактори от околната среда като начина на хранене и болестите, както и тяхното взаимодействие с човешката наследственост‘0. Необмислените връзки създадоха лошо име на темата и оттогава насам се правят опити да бъдат усъвършенствани по-ранните открития.
Независимо от това теориите за периодиката продължават да имат своите защитници. “Цикломанията” не е мъртва: възходът и падението на цивилизациите се свързва с всичко - от петната по слънцето до нашествията на скакалците. Независимо от предпочитанията си учените са склонни да бъдат привлечени към феномена за вариациите в околната среда и неговото влияние върху човешките дела. В крайна сметка неоспорим факт е, че климатът наистина се променя. Част от римския свят, някога поддържал процъфтяващо население, сега се намира в пустини. Гробовете на викингите някога били изкопавани в парчетата земя на Исландия и Гренландия, където постоянният лед изглежда непробиваем за кирка и лопата. През XVII век ежегодните панаири били провеждани върху зимния лед на река Темза в Лондон; а армиите са марширували по замръзналото Балтийско море на места, където подобни начинания сега биха били самоубийствени. Европейската околна среда не е фиксирана величина, дори ако неуловимият й ритъм невинаги може да бъде измерен точно. [vendange]