* Храмът бе възстановен с волните пожертвувания на много вярващи и осветен през 2000 г. Патриарха на Москва и цяла Русия Алексий — Б. пр.
сноп, заобиколен от пчели горе в центъра. Надписът гласял: GARDE IMPÉRIALE -L’EMPÉREUR NAPOLÉON AU 1er RÉGIMENT DES GRENADIERS À PIED. Обратната страна била покрита с бойните почести на полка: Маренго, Улм, Аустерлиц, Йена, Ейлау, Фридланд, Екмюл, Еслинг, Ваграм, Смоленск, Москва, Виена, Берлин, Мадрид. Почестите от 1813-14 г. - от Луцен, Бауцен, Дрезден, Лайпциг, Ханау, Шампабер, Монмираил, Во-шамп - още не били добавени.
Личният антураж на Наполеон бил сведен до по-малко от двадесет души. Той включвал генерал Друо, “Мъдрецът на Великата армия”, който един ден щял да произнесе надгробната реч за императора, генерал Бертран, който щял да върне праха на императора във франция, и херцог Басано, неговият външен министър. Цивилният персонал включвал адютантите Белиард, Бюси и Монтескион; и бароните Фейт и Лорне д’Идевил, кавалера Жуан, членове на секретариата. Сред военния персонал били граф Косаковски, командир на maison militaire, граф Д’Орнано, командир на драгуните, двама полковници от артилерията, Гурго и Ла Плас, полк. Аталин от топографската служ-
КОНТИНЕНТ В СМУТ
759
ба и полк. Вазове (Ванкович), полският преводач. Командирът на Старата гвардия, маршал Левебр-Десноет, херцог на Данциг, чакал на коня си начело на кавалеристите, които щели да придружат каретата до Бриар. Освен него не присъствал никой от маршалите на Империята, нямало и нито един представител на императорското семейство.
Генерал Петит, ръководил групата със знамената, наредил преглед на оръжията. Барабаните забили “Aux Champs”. Наполеон се спуснал по стълбата и се хвърлил сред събраните войски. Точните думи на императора не били документирани, но генерал Петит бил наблизо и ги запомнил:
Офицери, подофицери, войници от моята Стара гвардия! Пожелавам ви сбогом. За двадесет години аз бях доволен от вас. Винаги ви откривах на пътя на славата.
Съюзническите сили въоръжиха цяла Европа против мен. Част от армията предаде своя дълг и самата франция… С вас и с другите смели мъже, които останаха верни, аз можех да продължа войната още три години. Но от това Франция щеше да стане нещастна и то щеше да противоречи на обявените от мен цели. И така, бъдете верни на новия владетел, който франция си избере. Не изоставяйте тази скъпа Patrie, толкова нещастна.
Не жалете моята съдба. Аз винаги ще бъда доволен, ако знам, че и вие сте доволни. Аз можех да умра… Но, не. Аз избрах достойния път. Ще пиша за всичко, което ние направихме49.
В този момент генерал Петит вдигнал меча си и извикал, “Vive l’Empereur”, последван от гръмотевично ехо.
Не мога да ви прегърна всички, така че ще прегърна вашия генерал. Approchez, Général Petit…
След като прегърнал генерала, Наполеон казал: “Донесете ми Орела”. Целунал знамето три пъти с думите: “Скъпи Орел, нека тези целувки отекнат в сърцето на всички смелчаци.” Накрая: “Adieu, mes enfants.” “Онези прошарени войници, които много пъти бяха гледали, без да трепнат, как кръвта им изтича, не можаха да сдържат сълзите си“46. Наполеон отишъл до каретата, седнал бързо и бил откаран.
Замъкът фонтенбло, на 37 мили югоизточно от Париж, бил любимата резиденция на Наполеон. Построен от Франц I около кулата на средновековен ловен замък, той датира от 1528 г. и представлява един ранен полъх на Ренесанса във франция. Заобиколен от дъбовете и боровете на гъстата си гора, той предлага истинско бягство и отпускане. Не толкова отблъскващ като Версай, замъкът бил освободен от сенките на нечие друго величие. Неговите сгради били подредени около серия вътрешни дворове - la Cour Ovale, la Cour des Princes, la Cour de la Fontaine, la Cour des Offices, le Jardin de Diane. La Cour du Cheval Blanc, който бил известен след събитията от април 1814 г. като “La Cour des Adieux”, бил създаден при Луи XIII. Интериорът, който съдържа артистични съкровища като фреските на Росо в Galerie François Ier, бил проектиран с усещане за великолепие, но не и с гигантски мащаби. Декорациите и мебелите, главно от XVI и XVII век, били допълнени с личната колекция на Наполеон от имперска мебелировка. Замъкът бил използван като позлатена клетка за папа Пий VII, но видял и най-щастливите дни на Наполеон и Жозефин. “Forêt на фонтенбло е моята
760
REVOLimO
английска градина, казал веднъж той; Не искам друга”47. Раздялата с него била мъчителна.
Императорската гвардия въплъщавала същността на два военни термина corps dm и esprit de corps, формирана през ноември 1798 г. като Консулска гвардия, тя била разширявана систематично, докато се превърнала в армия в самата армия. През 1805 г. наброявала около 5000 души от всички части - пехота, кавалерия, артилерия, инженерни части. През 1809 г. тя била разделена на Старата гвардия, елит от ветерани в самия елит, и на Младата гвардия, съставена от новобранци и войници, прехвърлени от други части. До 1813 r., в апогея си, имала почти 60 различни полка, почти 50 000 души.