В Гвардията приемали само най-добрите. Трябвало да бъдат 1,78 м високи, 25-годишни, грамотни и да са се сражавали поне в три кампании. Те получавали бляскави униформи, щедра заплата, специално обучение и висши командири с директен достъп до императора. Всяка седмица, когато било възможно, техният Tondu- “подстриганият” - инспектирал своите moustaches и своите grognards, своите “непобедими” и “безсмъртни”. С времето ядката от ветерани, “най-старите от Старите”, набрали служба от по 17,20 или дори 22 години. Шегите с императора били нещо прието. Един войник веднъж се провикнал, за да попита защо все още не е получил Légion d’Honneur. “Защо така?” “Защото ти дадох пъпеш в Египетската пустиня!” “Пъпеш, поп, поп…” “Да, пъпеш и единадесет кампании, и седем рани - при Аркола, Лоди, Кастилиони, Пирамидите, Акре, Аустерлиц, фридланд…” Преди да свърши, той вече бил кавалер на Империята със заплата от 1200 франка. В Гвардията имало много екзотични чужденци. Два от четирите полка “grognards” били холандци. Имало цели “Velite” формации от италианци. Кавалерията включвала полк от мамелюки, размахващи ятагани, немските “Lanciers de Berg”, татарска конница от Литва и трите полка полски кавалеристи, “най-верните от верните”.
В продължение на много години Наполеон бил прочут с това, че не иска да жертва своите гвардейци в битка освен за светкавични удари в критични моменти. При Бородино той ги задържал назад с думите: “Няма да унищожа Гвардията на 300 левги от Париж!” Но после, в следващите кампании, когато обучените войници почти се стопили сред зелените новобранци, той не им спестил нищо. В блестящото отстъпление с бой от 1814 г. те марширували и кървели на всяка стъпка от пътя си.48
Наполеон стигнал до фонтенбло три седмици преди тях, все още уверен в поражението на съюзническите армии. От защитната си позиция в Шампан той планирал да обърне своите атаки и да удари дълбоко във вражеските комуникационни линии. Но мародерстващите казаци заловили един от неговите куриери и разкрили намерението му да “отвлече врага от Париж”49. Поради това в последната седмица от март той открил, че руснаците, прусаците и австрийците вместо да настъпват, за да се сражават с него, нанесли внезапен синхронизиран удар срещу слабо защитената столица. Руснаците настъпили срещу Романвил. Прусаците насочили батареите си срещу Монмартр. Австрийците настъпили по Сена към Шарентон. Двеста хиляди съюзнически войници обкръжили защитните линии на столицата. Защитниците под ръководството на маршал Мармон, херцог на Рагуза, устояли. Храбрият Дюрок, който изгубил крака
КОНТИНЕНТ В СМУТ
761
си в Русия, отказал да се предаде: “Ще предам своите позиции, когато вие ми върнете крака.” Но политиците нямали кураж за обсада. Гражданите се страхували да не ги сполети съдбата на Москва. Талейран вече бил протегнал пипалата си към царя. Братът на Наполеон, Жозеф, напуснал града заедно с императрицата на 30-и.
Препускайки назад от Сен Дезиер в своята летяща каляска, Наполеон изминал 120 мили само за един ден. Както когато избягал от Москва в своята светкавична шейна преди две години, той бил придружен от своя външен министър, верния Куленкур. В 11 часа вечерта на 31-ви той сменял конете в хана Cour de France в Жувиси-сюр Орг, само на осем мили от Нотр Дам, когато срещнал един френски офицер и чул, че Париж е капитулирал. Новината била преждевременна. Императорът тръгнал пеш към Париж; но после, срещайки още отстъпващи мъже, видял, че е прекалено късно да се намеси. Оттеглил се във фонтенбло, за да събере сили, и пристигнал изтощен в 6 часа сутринта. Три дни по-късно, на 3 април, Цветница, той направил преглед на Гвардията във фонтенбло. 10 000 пехотинци и 4600 кавалеристи го чули да казва: “След няколко дни аз ще марширувам към Париж. Прав ли съм?” Те изревали в одобрение. “À Paris! Vive l’Empereur.”
Обаче замаяният император скоро бил принуден да изостави всички планове за действие. Първият удар бил новината, че Имперският сенат е одобрил временно правителство без него и е предложил да възстанови Бурбоните. После научил, че корпусът на Мармон е отстъпил и поради това по-нататьшната съпротива била почти невъзможна. френският език се обогатил с нов глагол - raguser, да предадеш. Третият удар бил да чуе от своите маршали, че го съветват да абдикира в полза на невръстния си син. Маршал Макдоналд му казал, че е немислимо да извади меч срещу френските си сънародници. Маршал Ней обявил: “Армията няма да тръгне. Армията ще се подчини на своите командири.”60 “Най-смелите от смелите” изгубили своята воля за бой. Накрая императорът открил, че съюзниците вече няма да приемат условията от първата му абдикация, постигнати на 4 април. В една ужасна седмица той се измъчвал, разбирайки все по-ясно, че само изгнанието ще ги задоволи. Dégringolade, “дезинтеграцията” била пълна.