Най-горчивата чаша му подала жена му Мария-Луиза. Без да обръща внимание на неговите нежни и смели писма, императрицата си върнала с лихва за цялото по-раншно пренебрежение и за изневерите му. Тя отговорила с нерешителност, а после с безчувствено пренебрежение. Първоначалното предположение било, че ще се присъедини към него или във фонтебло, или може би някъде по пътя, за да сподели изгнанието му. После се споразумели, че ще пътува, за да се види с баща си, император Франц, за да пледира за каузата на съпруга си. Оказало се, че тя няма такива намерения. Отивала във Виена, но за да скъса със съпруга си завинаги.
Армията трябвало да бъде освободена от своята клетва за вярност. Формулата, избрана от маршал Ожеру, била особено болезнена. “Войници, декларирал той, вие сте свободни от вашите клетви чрез абдикацията на един човек, който, след като жертва милиони за своите жестоки амбиции, нямаше куража да умре със смъртта на войник.“51 Трикольорът бил заменен с бяла кокарда.
Единственият фиксиран пункт в цялата тази променлива обстановка бил Императорската гвардия. В нощта след първата му абдикация те се събрали по улиците във фонтенбло с факли в ръце и с викове “Vive l’Empereur”. Наложило се той да им
762 REVOLUTIO
нареди да се приберат в казармите. Получил и сърдечно писмо от граф Винсенти Кра-сински, най-висшия генерал от полския контингент. “Маршалите дезертират. Полити-1 ците ви предават… Но вашите поляци остават…“52 Но дори полските полкове били раз-1 делени. Една трета от chevau-légers-lanciers останала. Но друга трета, главно францу-1 зи, се откъснала. Останалите 1384 души тръгнали към Полша, водени от героя от Со-1 мосиера. Бляскав и парфюмиран върху своя черен арабски жребец, Кожетулски изос-1 тавил императора за последен път:
Сир, Ние полагаме в краката на Ваше Императорско Величество оръжията, които никой не можа да ни отнеме със сила… Ние служихме като поляци на най-удивителния човек от този век.., I Приемете, Сир, почитта на нашата вечна вярност… към един нещастен принц53.
Политиканстването в Париж се водело от Талейран, председател на Сената; I който се очертал като президент на Временното правителство. Талейран стоял зад анонимните сигнали, които подтикнали съюзническите армии да атакуват; и сега той забавлявал царя в собствената си къща. Роялистките émigrés се стичали обратной ; акциите на Бурбоните се вдигали ежедневно. Граф Де Прованс (Луи XVIII), вече на59 години, се завръщал у дома. Той прекарал двадесет и три години в изгнание, в Кобленц, Верона, Бланкенберг, Капмар, Митау в Курландия, Варшава и последните пет години - в Англия. Събирал си багажа в Нартуел в Бъкингамшиър през същата седми-j ца, когато Наполеон събирал своя във Фонтенбло. Той бил решен да наблегне върху своето наследствено право, като отхвърли конституцията, подготвена от Сената, но също така да гарантира либерална конституционна грамота, изработена от самия него. Кръстен насмешливо Louis des Huîtres, “Лапачът на стриди” заради своята репутация на лакомник, той бил човек на примирението, който нямал намерение да замени цялата имперска върхушка. Маршалите и министрите на Наполеон чакали реставрацията хладнокръвно. Руснаците били разположени на лагер в Шан-з-Елизе. Император Франц бил в Рамбуйе, Фридрих-Вилхелм от Прусия - в Тюйлери. Парижаните излезли да видят екзотичните гледки - ветераните пруски гренадири с коси, вързани на опашки, колоритните хървати и унгарци, черкезите в плетени ризници, конните башкирски стрелци с лъкове.
Докато Франция се борела със своя бивш император, останалата част от Европа привиквала към последствията от неговото падане. През 1814 г. новините пътували бавно. Нито Уелингтън, нито Султ знаели, че Наполеон вече е абдикирал, когато водили последната си битка от Полуостровната кампания край Тулуза на 10 април, Имперският гарнизон на Корфу не узнал за това, докато една британска фрегата не им извикала да се предадат през юни. Другаде главните части от Наполеоновата империя вече се били разпаднали. На изток Варшавското княжество било окупирано от руснаците в продължение на повече от година. Пруският и австрийският монарх били възстановени. Конфедерацията от Рейн се разпаднала. В Швейцария била съживена старата конституция. В Испания Фернандо VII току-що бил възстановен на трона. В Нидерландия току-що се завърнал Вилхемл Орански. В Скандинавия Норвегия току-що се била разбунтувала срещу прехвърлянето си от Дания към Швеция. В Италия Наполеоновите държави били прегазени от австрийците. Папа Пий бил на път обратно към Рим, където щял да съживи Индекса и Инквизицията.