Въпреки това краткотрайната “Конгресна система” се оказала важна за подреждане на сцената, в рамките на която Европа от XIX век щяла да започне своето бурно развитие. Макар че се провалила в опита си да създаде трайни институции -които за кратко време обещавали да наметнат мантията на някаква преждевременна Лига на Нациите - тя създала климата на консервативния континентален ред, срещу който трябвало да се борят всички следващи реформатори и революционери. Тя очертала международната арена, в която петте признати сили - Четворният съюз плюс възстановената Франция - щели да действат срещу всички парвенюта и новопоявили се сили през следващия век. Въпреки важните си модификации, системата господствала върху картата на Европа, която нямало да се промени съществено до 1914-18 г.
От началната си точка през 1815 г. векът се развил в три ясно очертани етапа: на реакцията (1815-48), на реформата (1848-71) и на съперничеството (1871-1914). В първия етап консервативната крепост се държала с променлив успех, докато се сгромолясала сред общия революционен изблик през 1848 г. Във втория етап силите неохотно отстъпили и се съгласили, че контролираната реформа е за предпочитане през безкрайната съпротива. Били постигнати важни отстъпки на всички фронтове. Били създадени конституции, последните крепостни били освободени. Две от трите страни, които се борели за национална независимост, получили възможност да я постигнат. В третия и финален етап Европа влязла в период на интензивно съперничество, утежнено от дипломатически преподредби, превъоръжаване и колониална конкуренция. Четиридесетте години на ненадминат мир не успели да сдържат нарастващото напрежение, на което през август 1914 г. било позволено да премине в открит конфликт. Модерните и модернизиращите се европейски общества, въоръжени с модерни оръжия, безразсъдно се впуснали в една модерна война, пред чиито кланета битките на Наполеон изглеждали като дребни схватки.
772
DYNAMO
“Модернизацията” не трябва да се бърка с Модернизма*, предпочитания сега I социологически термин, с който се описва комплексната серия от трансформации, ] които обществата са претърпели по своя път от “изостаналостта” към “модернота”. Начапната й точка е традиционният тип аграрно, селско общество, където мнозинството от хората обработват земята и произвеждат собствената си храна; а нейната крайна точка е модерният тип урбанизирано и индустриализирано общество, където 1 повечето хора изкарват прехраната си в градовете и фабриките. Тя се състои от ве-1 рига от около 30-40 взаимосвързани промени, всяка брънка от която оформя необходим компонент в цялостния процес. Тя определено включва индустриализацията и “Индустриалната революция”, които сега се възприемат като една жизненоважна част I или един етап от цялостния процес. “Никоя промяна в човешкия живот след изобретяваното на земеделието, металургията и градовете през новата каменна ера не е била толкова дълбока, колкото въвеждането на индустриализацията”4.
По общо съгласие модернизацията е въведена първо във Великобритания-или по-скоро в определени райони на Великобритания като Ланкашиър, Йоркшиър, Средна Англия, Тайнсайд, Клайдбенк и Южен Уелс. Но скоро тя била усетена и на Континента, особено край големите залежи на въглища в Белгия, в Рур и в Силезия. От тези области на индустриална концентрация нейният ефект постепенно бил усетен във все по-разширяващи се кръгове, първо в пристанищата, после в столичните градове и по-късно във всички страни, получили индустриални стимули. Тя никога не могла да бъде завършена; но до различна степен нейният ефект бил усетен из цяла Европа. Когато била усетена отвъд океана или чрез колониалните и имперските икономики, 1 или чрез местната инициатива, тя се възприемала като аспект от “Европеизацията”. По този начин модернизацията се превърнала във фокусна точка не само за световната икономическа система, но също толкова и в точка на разграничение между “развитите” и “развиващите” се страни.