“Заледяване на историята ” от Арнолд Тойнби (1933-1939), която предлага изчерпателна теория за растежа, упадъка и разпадането на цивилизациите, е една от най-забележителните истории за околната среда. След разсъждения за генезиса на цивилизациите като отговор на човечеството на “предизвикателствата на околната среда” той предлага своя закон за “предимствата на несполуката”. Римската Кампания, полупустинната Юдея, пясъчните пустоши на Бранденбург и негостоприемните брегове на Нова Англия са цитирани като неотстьпчиви околни среди, генерирали енергична реакция. Човек може да прибави и затънтените гори на Мускови. След като очертава “стимулите за удари, натиск и наказателни мерки”, той стига до концепцията за “златната среда”. Ако славяните в Източна Европа са страдали от липса на ранни стимули, келтите и скандинавците са страдали от изобилни несполуки. Според Тойнби най-близкото нещо до идеалното състояние е било изпитано от елинската цивилизация в древна Гърция - “най-красивото цвете от всички видове, което някога е разцъфтявало””.
В наши дни, макар че влиянието на околната среда върху човека в никакъв случай не бива да се омаловажава, се обръща и специално внимание на влиянието на човека върху околната среда. [ECO] Историческата екология се появява като акаде-
88
PENINSULA
мична дисциплина доста преди началото на “оранжерийния ефект”*, привличайки вниманието на всички със своето значение. Тази наука изисква огромен асортимент от технически умения. Атмосферната археология революционизира нашите познания за предисторическия пейзаж. Седиментологията, която изучава моделите на речните наноси, и гласиологията, която изучава моделите за образуването на леда в ледниците, бяха мобилизирани, за да дадат нови, прецизни познания за промените в околната среда през вековете и хилядолетията. Геохимическият анализ, който измерва наситените с важна информация фосфати в почвата на древните селища, дава на археолозите друг потенциален инструмент. Палинологията, или анализът на цветния прашец, който анализира семената от древността, запазени в земята, позволява реконструкцията на стария спектър на растителния живот. Специалистите спорят по доказателствата за “голямото западане на брястовете”, за посевите в предисторическото земеделие или за хронологията на горските сечища. Торфеният анализ, който зависи от състава и скоростта на натрупване в торфените блата, е идентифицирал пет основни “влошавания” на климата в периода от 3000 г. пр. Хр. и 1000 г. сл. Хр. Науката за предисторията се придвижила далеч напред от времето, когато археолозите можеха единствено да изкопават предмети от земята и да полагат неимоверни усилия в опитите си да сравнят своите находки с фрагментарните бележки в писанията на древните. [С14]
Днешните специалисти по предистория също така поставят силно ударение върху процесите на предисторическа социална промяна. Беше време, когато почти всички нови културни феномени бяха обяснявани посредством човешката миграция. Появата на нови погребални практики, на нови ритуали и нови предмети, както и на нова езикова група автоматично се свързваше с предполагаемото пристигане на нови народи. Сега, макар че предисторическите миграции не се омаловажават, се разбира добре, че материалните и културните промени могат да бъдат обяснени посредством еволюцията в рамките на съществуващото население. Трябва да се вземат предвид технологичният напредък, религиозните покръствания и лингвистичните еволюции.
Европейската предистория трябва да бъде свързана с две хронологии от напълно различни величини. Геологическото време, което обхваща пресметнатите 4550 милиона години от оформянето на земята, е разделено на ери и епохи - от азойската до холоцена. Човешкият живот, противоположно на него, е ограничен до самия край на геологическото време. Най-ранните му източници се появяват в Африка през пли-оцена. Той достига до Европа в средата на плеистоцена. Не се придвижва до етапа, наречен “Цивилизация”, чак след края на кватернера. Европа в настоящата си форма е на не повече от пет милиона години; а човешкото присъствие в Европа не е продължило повече от един милион години. (Виж Приложение III, стр. 1221.)
* Оранжериен ефект (greenhouse effect) - затоплянето на планетата и ниския слой от нейната атмосфера, причинено от улавяне на слънчевата радиация: слънчевата късовълнова радиация лесно прониква до планетата, където отново започва да излъчва радиация в атмосферата под формата на по-големи дълги вълни, които се абсорбират лесно от въглеродния двуокис, водата, парите и др., като по този начин улавят топлината - Б. пр.