Традиционното европейско семейно домакинство винаги се смятало за голямо, комплексно, устойчиво и патриархално. Модерните изследвания отправят предизвикателство към някои от предварително изградените концепции за това “класическо семейство на западната носталгия” и показват, че малкото, просто домакинство и nuclear family не са изключително модерни изобретения. Дори и така би било трудно да се приеме, че модернизацията не е оказала дълбоко въздействие върху семейни-
780
DYNAMO
MAUVE
НЯКЪДЕ през 1856 г. един 18-годишен студент започнал да експериментира в задната стаичка на своя дом в гористото лондонско предградие Хароу. Момчето, по-късно сър Уилям Хенри Перкин (1838—1907), се опитвало да създаде синтетична форма на лекарството против малария, хинина. Вместо това, чрез окисляване на анилиновия сулфат с калиев бихромат той попаднал на нов окис. Когато го изсушил и го отделил в алкохол, видял прекрасен цвят, какъвто никой преди не бил виждал. Това била първата в света синтетична боя. Нарекъл я “тирианско мораво”. Френските химици по-късно я нарекли mauveine, или “бледоморава”, на името на цветето слез, или mauve’:
Две години по-късно, когато Перкин вече въвел промишлено производство на своята боя, друг младеж от Кралския колеж по химия, Йохан Питър Грайс, анализирал реакцията, която можела да обясни тези изумителни резултати. Той установил, че първичните ароматни амини, като анилина, когато се третират със смес от солна киселина и натриев нитрит, ще дадат диазосъединения. Те на свой ред реагират с феноловите съединения илис ароматните амини, за да дадат силно оцветени продукти, известни като азобагрила. Анилинът например, когато се третира със смес от солна киселина и натриев нитрит, дава бен-зоиден хлорид2. Ключовата черта на тази “диазо-реакция”, както и на другите багрила, лежи в присъствието на молекулата на тъй наречените “хромофори”, тоест на групи атоми, които абсорбират светлината при много специфична дължина на вълната и дават краен продукт с уникален цвят.
Бледоморавото повело хорото и скоро го последвали много други изкуствени цветове: фуксинът и виолет империал (1860), блю де Лион (1862), анилиново жълтото и анилиново черното (1863), гергинено червеното, Перкиновото зелено и Манчестърското или Бис-марково кафявото (1864), ализариново червеното (1871) и лондонското оранжево (1875). Когато Британската пощенска служба избрала бледоморавото за оцветяване на прочутите мар-ки от 1881 г. “Id. lilac”, то вече излизало от мода. Но естетиката на цвета никога вече нямало да бъде същата.
Защото цветът представлява едно от фундаменталните свойства на материята и следователно на човешките реакции към околната среда. В Европа жълтото традиционно се свързва със страхливостта, червеното — с гнева, черното — с угнетеността. Предполага се, че зеленото и кафявото успокояват, а синьото и червеното стимулират. Смята се, че севе-роевропейците предпочитат пастелните, смекчени тонове; средиземноморските народи се опиват от ярките, първични цветове.
Нашествието в ежедневния живот на неограниченото цветово многообразие несъм-